Слязох от предната врата. Зави на ъгъла и аз я проследих. Въобще не поглеждаше назад. Насочи се към някакъв жилищен комплекс. Беше по-красива от всичко, което бях виждал. Една такава жена не трябва да се движи по улиците.
Влезе в една сграда, носеща името „Hudson Arms“. Стоях отвън, докато тя чакаше асансьора. Видях я да се качва и да затваря вратата. Изчаках я, влязох и застанах пред асансьора. Чух го да се качва, вратите да се отварят, жената да излиза. Натиснах копчето и пресметнах разстоянието по секундите.
Една, две, три, четири, пет, шест…
Докато пристигне, бяха минали осемнайсет секунди.
Влязох и натиснах последното копче — четвъртия етаж. Отброих двадесет и четири секунди, което означаваше, че тя живее някъде на третия етаж. Шест секунди. Излязох.
Имаше няколко апартамента. Реших, че ще е прекалено лесно, ако живее в първия, прескочих го и звъннах на вратата на втория.
Отвори ми един плешив по бельо.
„Аз съм от застрахователната компания «Конкорд». Имате ли пълна застраховка?“
„Изчезвай“ — каза плешивецът и затвори вратата.
Опитах на следващата. Отвори една жена, около четирийсет и осем годишна, набръчкана и пълна.
„Аз съм от застрахователната компания «Конкорд». Имате ли пълна застраховка, госпожо?“
„Моля ви, господине, влезте“ — каза.
Влязох.
„Вижте — каза, — синът ми и аз гладуваме. Мъжът ми умря на улицата преди две години. Падна мъртъв насред улицата. Не мога да живея със сто и деветдесет долара месечно. Можете ли да ми дадете малко пари, за да купя едно яйце на момчето си?“
Погледнах я. Детето стоеше в центъра на стаята, усмихвайки се. Едно много едро момче, на около дванайсет години, малко нередовно. Постоянно се усмихваше.
Дадох на жената един долар.
„Ах, благодаря ви, господине! Благодаря ви!“
Прегърна ме и ме целуна. Устата й бе влажна и мека. Едва не се задуших. Имаше дебел език, целият в слюнка. Гърдите й бяха големи и меки, стил „кекс“. Отдръпнах се.
„Хей, ти никога ли не се чувстваш самотен? Не се ли нуждаеш от жена? Аз съм чиста, наистина ти казвам. Не бива да се притесняваш, че ще пипнеш някоя болест от мен.“
„Вижте, трябва да си тръгвам“ — казах. Излязох оттам.
Опитах на още три врати. Нищо.
На следващата, четвъртата, беше тя. Отвори само около три инча. Бутнах и влязох. Апартаментът беше хубав. Стоеше и ме гледаше. Кога ли ще закрещи — си помислих? Членът ми се беше възбудил и стърчеше забележимо.
Приближих се, грабнах я за косата и задника и я целунах. Отблъсна ме. Шамаросах я диво четири пъти. Когато я грабнах отново, съпротивата беше по-малка. Политнахме към пода. Разкъсах роклята й отпред и захвърлих сутиена. Огромни пращящи гърди. Целунах ги. Вкарах й го. Чуках я изправен. Когато свърших, я захвърлих на канапето. Путката й ме гледаше. Още ми се виждаше апетитна.
„Иди в банята — й казах — и се измий!“
Намерих хладилника. Имаше една бутилка хубаво вино. Взех две чаши. Когато излезе, й подадох питието и седнах на канапето до нея.
„Как се казваш?“
„Вера.“
„Хареса ли ти?“
„Да. Обичам да ме изнасилват. Знаех, че ме следиш. Надявах се. Когато влязох в асансьора сама, помислих, че си загубил смелост. Само веднъж досега са ме изнасилвали. Трудно е за една красива жена да намери мъж. Всички мислят, че съм недостъпна. Истински ад.“
„Такава, каквато си, и така, както се обличаш… нали разбираш, че измъчваш мъжете по улицата?“
„Да. Следващият път искам да използваш и колана си.“
„Колана си?“
„Да, да ме удряш по задника, по бедрата, докато ме заболи, и после да ми го вкараш. Кажи ми, че ще ме изнасилиш!“
„Добре, ще те набия и ще те изнасиля.“
Хванах я за косата, целунах я диво, захапах устните й.
„Еби ме! — каза — Еби ме!“
„Чакай малко да почина!“ — казах.
Свали ми ципа и извади члена ми.
„Колко е красив! Паднал и лилав!“
Мушна го в устата си. Беше много добра.
„Лайна — казах, — лайна.“
Поработи пет-шест минути, после той почна да блика. Със зъбите си, точно под главичката му, изсмука гръбначния мозък.
„Виж — й казах, — както изглежда, ще остана тук цяла нощ. Трябва да събера сили. Какво ще кажеш да се изкъпя и да ми приготвиш нещо за ядене?“