„Добре“ — каза.
Влязох в банята, затворих вратата, пуснах студената вода. Закачих дрехите си.
Направих си един хубав топъл душ и излязох с хавлия, завита около тялото.
В този момент влязоха две ченгета.
„Това копеле ме изнасили“ — каза на ченгетата.
„Ей, чакай малко“ — казах.
„Облечи се, приятелю!“ — каза по-набитото ченге.
„Слушай, Вера, шегуваш се, нали?“
„Не, ти ме изнасили! Изнасили ме! А после ме насили за устен контакт!“
„Приятелю, облечи се — каза ченгето. Няма да повтарям.“
Влязох в банята и се облякох. Когато излязох, ми сложиха белезници.
Пак повтори: „Изнасилвач!“
Слязохме с асансьора. Няколко души ни изгледаха, когато минахме през фоайето. Вера беше останала в дома си. Ченгетата ме захвърлиха на задната седалка.
„Какво ти става бе, приятел? — попита единият от тях. — Искаш да провалиш живота си за едно парче месо ли? Безсмислено е.“
„Не беше точно изнасилване“ — казах.
„Малко от тях са.“
„Да — казах, — мисля, че си прав.“
След процедурата по арестуването ме сложиха в една килия.
Основават се само на показанията на една жена — си казах. Къде е справедливостта?
После си помислих: изнасили ли я или не я изнасили?
Не знаех.
После заспах. Сутринта ми донесоха грейпфрут, каша, хляб и кафе. Луксозен затвор. Такъв беше.
След около четвърт час се появиха.
„Голям щастливец си, Буковски. Госпожата оттегли обвинението си.“
„Чудо! О, чудо!“
„Да, но внимавай.“
„Разбира се, разбира се.“
Взех нещата си и офейках. Качих се на един автобус, смених го, слязох в комплекса и се озовах пред „Hudson Arms“. Не знаех какво да правя. Повъртях се наоколо към двайсет и пет минути. Беше събота. Сигурно ще си е вкъщи. Повиках асансьора и слязох на третия етаж. Позвъних. Беше там. Бутнах я и влязох.
„Имам още един долар за сина ви“ — казах.
Взе го.
„Ах, благодаря ви! Благодаря ви!“
Прилепи устата си в моята. Беше като влажна гумена метла. Показа се и тлъстият език. Засмуках го. Повдигнах роклята й. Имаше прекрасен, голям задник. И всичко това е задник. Носеше широки сини гащи с малка дупчица. Стояхме пред едно голямо огледало. Стиснах огромния задник и мушнах езика си в устата-метла. Езиците ни се преплетоха като слънчасали змии.
Слабоумният син седеше в средата на стаята и ни зяпаше.
Чарлз Буковски
Бележки за чумата
Чума (на латински pestis): епидемична и смъртоносна болест.
Метафорично — шумно и вредно или унищожително лице или вещ.
чумата — по някакъв начин — е много по-висша от нас. знае къде и как да ни улучи — най-често в банята, или по време на любовен акт, или когато спим. специалистка е също по чукането на вратата, точно когато сте в кенефа и се напъвате — ако я усетите, можете да извикате: „Господи, една секунда само, какво има, по дяволите, една секундичка!“, но отчаяният тон на човешкия глас насърчава още повече чумата и темпото се усилва. най-често ви идва на гости или ви се обажда по телефона. налага се да я поканите да влезе, а когато си тръгне, се разболявате за една седмица, чумата пикае не само в душата ви, а знае и как може да остави жълтата си, мръсна течност по тоалетната чиния. а тя трудно се забелязва, не я виждате до мига, в който седнете, но вече е твърде късно.
за разлика от вас, тя има много свободно време да човърка собствения си мозък. идеите й са до една различни от вашите, но това тя никога няма да разбере, защото няма да ви остави да говорите, говори постоянно тя. дори и да улучите удобния момент да й опонирате, тя няма да ви чуе. всъщност тя никога не чува вашия говор. за нея вие не представлявате нищо повече от една неясна почивка в нейния монолог, докато тя бъбри, вие се чудите как е успяла да провре мръсната си муцуна в душата ви. много добре знае по кое време спите и ще ви позвъни точно тогава, ще попита: „да не би да те събудих?“, или ще ви дойде на гости и въпреки затворените прозорци и спуснатите щори ще чука и звъни диво в някакъв неистов оргазъм. не й ли отворите, ще извика: „знам, че си вътре! виждам, че колата ти е паркирана отпред!“
тези душевадни субекти, макар да нямат понятие какво става в главата ви, усещат вашата неприязън и по някакъв странен начин тази неприязън ги насърчава. същевременно разбират, че принадлежите към определена категория хора — т.е. тези, които между това да наранят някого другиго или себе си, предпочитат второто. чумите се хранят с най-добрите порции от човечеството. знаят как да открият най-добрите меса.