чумата е изпълнена от глуха, шаблонна глупост, която самата тя взема за мъдрост. една от любимите й забележки е:
„няма абсолютно лошо. казваш, че всички ченгета са лоши. аз пък казвам, че не са. познавам някои, които са добри. има и добри ченгета.“
никога няма да успеете да й обясните, че от момента, в който един човек облича униформата, се превръща в платен пазач на установения ред. съществува, за да го пази. ако ви харесва това положение, тогава всички ченгета са добри ченгета, ако не ви харесва, тогава всички ченгета са лоши ченгета. абсолютното зло съществува. но чумата е напоена от тази глупава и опростена философия и не можете й се изплъзна по никакъв начин. чумата, бидейки неспособна да мисли, се залепва като пиявица върху хората — на инат, окончателно и завинаги.
„ние не се информираме, не знаем верните отговори, трябва да имаме доверие на нашите вождове.“
толкова тъпа история, че дори не искам да я коментирам, мисля, че не бива да споделям повече мисли за чумата, защото започвам да се разболявам.
и така на чумата й е необходимо да ви познава лично. завира се навсякъде, винаги гледа да ви улучи с мръсното си и отровно жило. спомням си, че веднъж бях на хиподрума, по това време се намирах в Дел Мор и имах нова кола. всяка вечер след конните състезания избирах един хотел, където се къпех и преобличах, качвах се на колата и се разхождах край брега, търсейки някой добър ресторант — като казвам добър ресторант, имам предвид, че искам да е спокойно и с добре сготвени ястия. тук има противоречие. искам да кажа, че ако ястията са добри, то тогава всички ще го знаят. но това, което винаги се получава с несъмнените истини, се получава и тук. хората се набутват в онези ресторанти, в които сервират лайна. и така всяка вечер започвах своята обиколка, търсейки, далеч от дивата тълпа, добрия ресторант. отне ми доста време. карах деветдесет минути, докато намеря това, което търсех. паркирах и влязох. поръчах бифтек, пържени картофи и т.н. нямаше жива душа освен мен. и изведнъж, докато ми носеха поръчката, вратата се отвори и влезе чумата. веднага я познах, разбира се. трийсет и два стола в целия бар, а той седна точно до мен и заприказва сервитьорката, дъвчейки кифлата си. какво плоско същество! думите му разкъсваха вътрешностите ми. скучни и скапани коментари. мръсотията на душата му заразяваше въздуха, унищожаваше всичко. постоянно буташе чинията ми с лакътя си. чумата се справя добре с подобни номера. изядох бифтека набързо и си тръгнах. толкова много се напих, че на следващия ден загубих на първите три конни залагания.
чумата се намира навсякъде, където и да работите. към мен храни особена слабост. веднъж ме назначиха на една работа. там бачкаше някакъв тип, който не беше отварял устата си цели петнайсет години. на втория ден ми говори трийсет и пет минути без прекъсване. беше параноик. минаваше от тема на тема. това не би ме смутило, ако приказката му не бе мъртва, суха, без никаква искра, с една дума — лайна. държаха го, защото бил добър в работата. „добри пари за добра работа.“ на всяко място има поне един смахнат, една чума и винаги мен забелязва. „няма кукундел, който да не те обича.“ чул съм го безброй пъти. хич не ми се вижда добре.
може би ще ни е от полза констатацията, че някога и ние сме били чуми, без да го знаем. ужасна мисъл, но вярна, както изглежда, и може би ще ни помогне да изтраем чумата, когато ни връхлети. общо взето, няма монолитни хора. всички имаме по една жилка грозота и лудост, за която може би не знаем, но която е забелязал някой друг.
трябва да се възхищаваме и уважаваме хората, които вземат мерки срещу чумата. тя отстъпва пред явната атака и се залепва за някой друг. познавам един интелектуалец, поет, един човек, пълен с живот, който беше сложил на вратата си голям надпис, не си спомням какво точно пишеше, но в общи линии нещо от този род (с прекрасен почерк):
„за интересуващите се: моля ви, когато искате да ме видите, обадете ми се по телефона за среща. самопоканени гости няма да приемам. на никого няма да позволя да убива работата ми. моля ви, да разберете, че само тя ме крепи в живота и ми помага да стана по-добър човек. така ще мога да съм по-благоразположен и към вас, когато се срещнем някой път при по-благоприятни обстоятелства.“
този надпис ме омагьоса, не ми се видя нито пресилен, нито егоистичен. беше добър човек и имаше достатъчно смелост и чувство за хумор, за да се бори за естествените си права. попаднах на този надпис съвсем случайно. гледах го известно време — в къщата се чуваше шум — знак, че постът беше там. влязох в колата си и потеглих. принципът на разбирането е принцип на всичко, време е да започнем да се разбираме. ето например нямам нищо против сбирките на хипитата за любовта, стига ДА НЕ СЪМ ДЛЪЖЕН ДА ПРИСЪСТВАМ, нямам нищо против любовта, но ставаше дума за чуми, нали? дори и аз като главно предпочитание на чумата, дори и аз веднъж успях да се справя с нея. спомням си, че работех нощем, по дванайсет часа, бог да ми прости, да прости и себе си. и така, тази чумава чума не можеше да устои на изкушението да ми се обажда всяка сутрин в девет. връщах се към седем и половина, изпивах по две бири и с хиляди мъки успявах да заспя. беше пресметнал времето с абсолютна точност и ме бомбардираше постоянно с едни и същи глупави и отблъскващи лиготии. кашляше и мяукаше, смъркаше и плюеше. „слушай! — му казах накрая — защо, по дяволите, ме събуждаш всяка сутрин в девет, нали знаеш, че цяла нощ работя, дванайсет часа! защо, дявол да те вземе, ме събуждаш всяка сутрин в девет?“