— Ангажирах я само, за да те ядосам — признанието му обаче бе груба грешка. Ръката на Скай се разтрепери и стоманата потъна още по-дълбоко в кожата на Рок. — Дай ми сабята! — повтори той.
— Никога! Защото, ако ти я дам, ще те заболи много, вярвай ми.
— Друга не е имало — каза той повторно, — ти си единствената, скъпа моя, предана моя съпруго…
— Не съм ти никаква предана твоя съпруга! — изсъска тя. — Бях принудена да приема този брак така, както станах и пленничка на пират.
— О, госпожа съпругата обаче не се посвени да избяга и да сключи пакт с пирата. Ти ми обеща нещо — забравила ли си, скъпа?
— Ти пък си най-гадният мъж, който се е раждал някога.
Рок се приведе и понечи да дръпне сабята от ръцете и, но тя светкавично я развъртя във въздуха, в непосредствена близост с врата му. Той отскочи пъргаво назад и отново започна да я обикаля в кръг.
— Кой, аз ли, лейди? Аз?
— Да, точно ти, с презрения двойствен живот, който водиш. Ще те окача на бесилката точно като Сребърния сокол. Дори и да знаят, че всъщност си лорд Кемерън. И човек като теб се пише приятел па баща ми. Пфу! Само като си спомня, че ти превзе неговия кораб! Дори само това да беше, заслужаваш да ти разпоря корема.
Аз отнех бащинии ти кораб от Едноокия Джек — опресни той паметта й, — а теб измъкнах от ръцете на банда кръволоци.
Да, и след това ме заведе на Боун Кей, нали… — Внезапно в очите й проблясваха сълзи, които той не биваше да забележи. Замига ядосано я стоманеното острие за малко да остави белег по гърлото на Рок. Наистина би трябвало да убие този пират. Той си го заслужава.
— Дай ми сабята, Скай.
— Не!
Той издърпа светкавично дългия си нож от кончова на ботуша. — Е, добре, щом искаш да се бием, ще се бием.
— Я престани! — предупреди го тя, когато го видя да се приближава с финтови движения. Късото широко острие проблесна под слънчевите лъчи. В ръцете си Скай държеше, разбира се, по-доброто оръжие и тя много добре умееше да си служи с него. — Престани или ще те убия.
— Ами давай тогава, съкровище мое. — нападна я отново и остриетата се сблъскаха със звън. — Заслужаваш така да те напердаша, че аристократичния ти задник да посинее!
— Веднъж вече направи това.
— Удоволствието бе за пирата, а не за лорд Кемерън — тежко ранения ти съпруг.
— Тежко раненият ми съпруг… — Скай така се смути, че едва успя да отблъсне следващия удар и след това да отскочи назад.
— Точно така! Как мислиш, че се почувствах, когато ангелоподобната ми женичка ме прелъсти — само и само след това да ме просне в безсъзнание т земята, с шише от ром.
— Нали трябваше…
— Разбира се, че трябваше да отстраниш лорд Кемерън от играта, та да изприпкаш при другия и да му обещаеш не по-малко сладка награда за услугите му.
— Как си позволяваш! — Скай отново имаше предимство и притисна Рок със сабята си. Той заотстъпва по пясъка и накрая се блъсна в палмата. — Ти упрекваш мен — след като си ангажирал някаква проститутка и си легнал с нея в едно легло, за да ме ядосаш?
— О, да! А ти пък така се стъписа, когато видя Сребърния сокол с друга жена. Във всеки случай много повече, отколкото когато те покани като прелюбодейка да споделиш леглото му.
— Кучи син! Заслужил си си го. Предупредих достопочтения си съпруг, че може би нося чуждо дете под сърцето си. А ти, милорд, какво направи ти? Изчака само да заспя и ме прелъсти най-безогледно.
— А ти мен не ме ли прелъсти? Нека чуем сега нещо за твоя морал, милейди.
— Как си позволяваш… — започна тя отново и в този момент той съзря своя шанс. Словесният двубой бе изопнал нервите й, ръката вече държеше сабята по-хлабаво. Рок нанесе внезапно силен удар по стоманеното острие и Скай изпусна оръжието.
— Позволявам си, каквото ми харесва, моя скъпа лейди — отвърна той. — Нали не си забравила, че си моя жена?
Тя го изгледа разярена, а след това погледът й падна върху сабята на пясъка. И двамата се хвърлиха едновременно натам. Пръстите на Рок я докопаха първи и я блъснаха встрани. Скай също се протегна към сабята, но той успя да я прегърне и двамата се затъркаляха плътно притиснати един в друг по брега. В един миг Скай остана по гръб и Рок веднага се намери върху нея, като притисна бедрата й между своите крака. Тя започна да се извива с всички сили, опитвайки се да го изблъска, но единственият резултат от усилията й бе появата на малка пясъчна вихрушка. Накрая се задъха изтощена и го загледа предизвикателно.
— И все пак някой ден ще те обесят!
— А ти искаш непременно да присъстваш на представлението, нали? Колко сълзи ще ми отпуснеш — една или цели две?
— Нито една. Ти си негодник, не заслужаваш нищо по-добро от бесилка.