— Кучи син!
— Разбрахме ли се?
— Мразя те!
— Ако щеш ме мрази, ако щеш ме люби, както предпочиташ. Във всички случаи обаче ти ми принадлежиш, поне до деня, в който ще се заклатушкам на бесилката…
Внезапно обаче някакъв особен шум — щракането на освободен предпазител на пистолет — ги накара да се обърнат едновременно и двамата.
Изправен между двама души от свитата си, прел тях стоеше капитан Логан.
— Боже, каква заблуда, Соколе. Та лейди принадлежи не на вас, а, разбира се, на мен.
Рок придърпа Скай по-плътно към себе си и я стисна здраво. Той наблюдаваше напрегнато Логан, който бе насочил към него два пистолета. Същото правеха и останалите двама.
Сабята лежеше на пясъка, морето бе погълнало пистолетите му, барутът бе влажен. Не притежаваше нищо, с което да се бие.
— Отстранете се от лейди, Соколе — нареди Логан.
Скай изтръпна. Няма спасение, и двамата са безпомощни пред неприятеля. Той бе облечен доста елегантно, в червена връхна дреха от кадифе и черни къси панталони, високи ботуши и пищно перо на шапката. Съвсем между другото се запита от кого ли са откраднати тези изискани неща. В момента обаче това нямаше никакво значение. Устните му се разкриваха в ядовита усмивка, след което се почеса по брадичката със стоманената кука. Младите му придружители, единият русокос, а другият с черна коса, не бяха толкова наконтени. Носеха само къси панталони и ризи от груба памучна материя. Те също се хилеха, видимо зарадвани от срещата.
Логан продължаваше да се усмихва.
— Колко мило да ви срещна и двамцата тук, и то насред такава вълнуваща сцена. — Той се обърна развеселен към свитата си. — Мисля си, че милейди не ще да е от лед. Сокола май е успял вече да й предаде първите любовни уроци. Толкова по-добре. Значи няма да държа дърво в обятията си.
— Няма да докосвате милейди, Логан — процеди Сокола.
— О, разбира се, че ще го сторя. Не си отваряйте много-много устата, Соколе. Впрочем, вие винаги сте били едно нагло копеле. Лейди е застанала зад вас, вие сте напълно невъоръжен, а аз разполагам точно с шест пистолета и три саби. Когато отвлякох бащата на младата дама, си знаех, че ще го последва, а вие пък — нея, Соколе. Изобщо не съм се надявал обаче, че ще ми паднете в ръчичките толкова лесно. Пък и подходящото време свърши работа, нали? Двамата бяхте така заети с личните си разправии, че и топовен изстрел не бихте чули. Вие, милейди, успяхте да сторите това, което на мен никога досега не ми се е удавало — да отвлечете вниманието на Сокола от заплашващите го опасности. Имате моята благодарност, миличка. Отсега предвкусвам удоволствието, когато на дело ще ви докажа колко високо ценя помощта ви.
— Не… — започна Скай, но занемя в мига, в който Рок се извъртя бързо и я зашлеви с все сила по лицето. Дъхът й спря и тя се свлече на пясъка.
— Нито дума! — изсъска гой, след което отново се обърна към Логан. — Само през трупа ми можете да вземете милейди.
— Каква прекрасна идея! — изкикоти се пиратският капитан.
Скай лежеше леко замаяна на земята и клатеше глава, неспособна да схване на какво се дължи внезапната проява на бруталност от страна на Рок.
— Тя е просто жена, Логан — отвърна гой. — С нищо не е по-добра или по-лоша от която и да е друга жена. За вас няма да е кой знае какво удоволствие да преспите с нея.
— Ще преценя лично. Смятам да се позанимая с нея, след като ви застрелям. А когато и се наситя, ще пусна и другите момчета. По това време вие отдавна-отдавна ще сте мъртвец. Какво значение може да има за един труп участта, която очаква милейди?
— Убиете ли ме, никога не ще получите съкровището, което Едноокия Джек отне от испанците.
Логан се поколеба за момент, искрящите очи на мъртвешкото му лице се присвиха.
— За какво говорите всъщност?
— Джек нападна „Доня Изабел“ от Картахена, нали? Това всеки го знае. Месеци наред се обсъждаше този въпрос на островите. Защо според вас се натисках толкова да превзема „Силвър месенджър“, който все пак не е нищо повече от обикновен търговски кораб? Аз преследвах Джек. Уверявам ви, неговата смърт продължи доста дълго. Той е заровил златото от „Доня Изабел“ на доста тайно място — това съкровище представлява неоценимо състояние.
— „Доня Изабел“ ли? Със златото на инките?
Рок само се ухили и самодоволно скръсти ръце на гърдите си.
— Прав сте. А пък аз съм единственият човек, който знае къде е скрито.
През това време Скай то наблюдаваше изпитателно. Не беше сигурна дали той говори истината и изобщо не бе наясно какво да мисли за този човек. Знаеше само, че в момента се намира между две различни преизподни.
Логан наклони главата си на една страна.