— Вие май се опитвате да печелите време? Мога например да ви подаря временно живота и да ви убедя, едва след като ме заведете до съкровището на Джек. Смятам да се позабавлявам с тази лейди, а след това ще поискам от Спотсууд или пък от лорд Кемерън откуп за лорд Кинсдейл и дъщеря му. Както и да се подредят нещата, все ще спечеля.
— Грешите. Вие няма да получите милейди. Тя е моя.
— Интересно, какво ли ще прави тя с вашия труп?
— Тя ми принадлежи и по тази причина остава при мен. Сега отиваме на другия край на острова, на празненството. Там възнамерявам да водя преговори.
— Преговори ли?
— Да, разбира се. С Чернобрадия.
Логан се изсмя.
— Искате да предоставите лейди на Чернобрадия?
Рок повдигна небрежно рамене.
— Според слуховете той си има четиринадесет млади жени, което, както разбирате, е повече от достатъчно.
— Казват, че е най-кръвожадният убиец от всички нас.
— Вярно, така казват — само че аз го познавам. Той няма да стори нищо лошо на милейди. А ако ми обещае, че ще я заведе невредима във Вирджиния, той ще удържи на думата си.
Логан започна да се колебае.
— Хм…
— Вие просто нямате друг изход, ако все още държите да ме убиете, без да загубите златото.
— Много е рисковано, капитане — промърмори чернокосият.
— Откога сте станали такъв страхливец, Логан? — каза Рок с насмешка в гласа. — Ние, пиратите, сме обречени на риска. Нима няма да се възползвате от този шанс?
— Пратете жената веднага тук, при мен — поиска Логан.
Рок протегна ръка на Скай, но тя не я пое и наведе поглед. Сигурно е полудял. Та нали тя присъстваше на схватката му с Джек. Тогава изобщо не стана дума за никакво злато и Джек загина твърде бързо.
А може би съкровището наистина съществува. Не е изключено Рок да е научил за него по други пътища. Да не би да е нападнал „Силвър месенджър“ заради по-богатата плячка? Или пък защото е сметнал, че Джек така или иначе трябва да умре? Толкова много въпроси без отговор!. Главата й се замая от множеството предположения. В едно обаче бе твърдо уверена — на човек като Рок не може да се вярва. И все пак тя все още го обичаше — независимо от болезнения шамар, от двойствения живот, който водеше, от бесилката, която го очакваше на края на земния му път.
Без да разчита на помощ от негова страна, тя се изправи, но той веднага я дръпна към себе си.
— Не, Логан, няма да ви я дам. Тя ми принадлежи.
Логан отново се разкашля.
— Знаете, че наистина ще ви убия, щом получа златото. Ако думите ви отговарят на истината, просто ще ви застрелям, Соколе. Измамите ли ме обаче, ей с тази кука ще ви изчегъртам месото от костите, парченце по парченце. Молете се прочее да намерите съкровището, защото… — казвайки това, той прибра пистолетите в колана си.
— Не лъжа, Логан.
Пиратът повдигна само рамене.
— Можете да си задържите милейди. Позволява ви се да й се порадвате преди смъртта си. — Внезапно обаче той се ухили отново. — Виждам, че сте си обръснали брадата, сър. Сигурно, за да се харесате повече на дамата, ха-ха.
— Обръснах се заради горещината. Би трябвало да ви е известно, че никога не върша нещо, за да се харесам на когото и да било.
Чернокосият пират се загледа с любопитство в Рок.
— Сега изглежда досущ като оня, другия.
— На кого прилича? — попита Логан, а Скай усети как ръцете на Рок, които я придържаха, се стегнаха.
— На благородния си братовчед, лорд Кемерън.
— Ти виждал ли си Кемерън? — попита отново Логан с остър глас.
— Отдалеч, беше на борда на кораба си. — Тъмнокосият се ухили глупаво. — На Сокола му се е приискало да заприлича на мъжа на тази лейди тук и се прави на джентълмен.
Логан се запревива от смях, а Рок притисна Скай още по-силно към себе си.
— Нито дума! — предупреди я той тихо.
— Трябваше да го помоля да те прободе! — изсъска тя в отговор.
— И какво би се случило след това с теб? — прошепна Рок. Студена тръпка премина по гърба на Скай при тези думи. Колкото и да му се сърдеше, в този случай той имаше право.
— Какъв сте ми само красавец с тези гладки бузки, капитане! — каза Логан саркастично. — Само че след всичко, което чух, май нямате кой знае какъв успех. Изглежда, че милейди все още не ви е харесала.
— О, харесва ме, и как още.
— Я по-добре да тръгваме. — Логан започна да мести недоверчиво поглед от Скай към Рок и после обратно. — Сега отиваме при Тийч, след което ще се наложи да изпълните обещанието си, Соколе. Само не се опитвайте да хитрувате! Защото в противен случай ще очистя милейди на място.
— Няма да ви измамя — за това поне няма.
Логан се цакани да се обърне и да тръгне, но викът на Скай го спря.