— Исках само да разбера дали сте гладни. — Летиция се усмихна предизвикателно, а Скай реши, че е много привлекателна с пищните си гърди, тънката талия и черните си очи. Рок я назова по име. Доколко познаваше тази жена? При тази мисъл й стана доста неприятно. Боже, каква лудост… Обичаше го и едновременно с това го презираше. Не би могла да понесе смъртта му и въпреки това ненавиждаше ситуацията, в която се намираха.
— Искам да кажа — гладни за храна — добави Летиция.
— Гладен съм като вълк! — отвърна Сокола.
— В такъв случай ще ви донеса нещо — Летиция се приближи и заразглежда Скай с неприкрито любопитство, след което се изкиска. — Аха, и ледът също можел да гори… — След това снижи глас и продължи:
— Чернобрадия държи да говори с вас, капитане. На четири очи.
— Така ли?
— Знаете, че мрази Логан.
— Да, но Тийч изпълнява ролята на посредник между нас.
Летиция отметна дългата си коса назад.
— Чернобрадия спазва собствените си закони. Той върши само това, което пожелае. Страшно обича да го смятат за жесток и коварен тип. И всеки, който се бои от гнева му, бързо-бързо слага оръжие. Та вие сам познавате неговата мощ капитане, нали?
Рок кимна напълно сериозно.
— Добре, ще поговоря с него.
Летиция хвърли насмешлив поглед към Скай.
— Е, не веднага. Не искам да преча… По-късно, когато се стъмни, ще дойда и ще ви отведа при Чернобрадия, Соколе.
— Дадено.
След като вратата се затвори зад Летиция, Скай с всички сили ръгна с лакът Рок в ребрата. Той изстена и я пусна.
— Какво, по дяволите, правите, лейди Кемерън?
— Какво правя ли? Хвърляш ме насам-натам като някакъв багаж и ми се нахвърляш — и всичко това пред очите на тази жена. Да не съм ти някаква курва…
— Точно такава си — прекъсна я той с остър, предупредителен тон, сграбчи я за ръката и я притегли към себе си. — Тук, в това село, ти си моята курва — курва, която значи много за мен и по тази причина няма от какво да се бои. Крещи, боричкай се, съпротивлявай се — все едно. Трябва да ме слушаш или в противен случай горчиво ще се каеш заради непокорството си. Запомни какво ти казвам!
Тя стисна ядосано зъби и се помъчи да открие някаква страхотна обида, която да хвърли право в лицето му.
В този момент обаче на вратата се потропа отново и Летиция влетя в стаята.
— Храната ви, капитане… — обърна се към Скай и направи церемониален реверанс. — Разбира се и вашата, лейди Кемерън. За такива изискани дами заведението предлага само най-доброто…
Скай кимна благовъзпитано с глава.
— Много съм ви благодарна.
Мекият й глас сякаш обърка Летиция. Тя замига начесто, но след това повдигна рамене и постави подноса на масата.
— Чернобрадия ви изпраща бутилка ром от личните си запаси, Соколе. А за милейди — бутилка бургундско от френския пощенски кораб „Сен Луи“. Има и сочно печено с хляб. Превъзходно месо, повярвайте ми.
— Благодаря, Летиция — отвърна Сокола с усмивка.
— Щом хората вън се изпонапият, ще се върна и ще ви заведа при Чернобрадия.
Тя напусна колибата и Рок предложи стол на Скай като същински възпитан лорд Кемерън. Наля й вино, седна, придърпа червената кърпа, с която бе покрита храната и опита рома.
— Чист карибски ром — промърмори той и отпи по-голяма глътка. — Великолепно!
— Как изобщо можеш да се радваш на такива неща в тази ситуация?
— Защо не? — отвърна той спокойно и започна да разрязва ухаещото печено. Напълни й чинията. — А сега трябва да се храниш.
— Не мога да хапна нищо.
— Цял ден не сме сложили хапка в уста. Не може да не си гладна. — След тези си думи той сериозно се зае с едно ребърце.
Тя го наблюдава известно време, не можа да издържи повече и удостои с вниманието си празничната пиратска гозба. И месото с подправките, и бургундско то вино имаха чудесен вкус. След известно време тя попита:
— Всъщност, защо Чернобрадия желае да говори с теб?
— Защото иска златото на Джек.
— Но то не съществува.
— Разбира се, че съществува.
— Обаче ти не знаеш къде се намира.
Рок отново отпи глътка ром.
— Златото съществува, милейди, и сега-засега това е напълно достатъчно.
Тя скочи ядосано от мястото си и преобърна стола.
— Не говори с мен по този начин. Аз също съм част от играта и…
— И не познаваш нейните правила. — Той също се изправи и я притегли към себе си. — Нещата тук не са ти ясни, можеш единствено да хвърлиш на везните безумната си смелост, но тя не ще донесе никаква полза. Прави само каквото ти казвам, за Бога!