— Не искам да умираш…
Той само простена и допря лицето си в нейното.
— О, Скай, моя красива, храбра Скай. Ех, да не бяхме тук сега… — Вдигна я на ръце, занесе я до сламеника и я положи върху него. След това той също легна до нея. Гореща целувка събуди страстта й и тя се вкопчи отчаяно в него. Не можеше да остави нещата така, желаеше го, копнееше да се съедини докрай с него. Не му бе простила, но продължаваше да го обича, дори и в тази вечер, в която го дебнеше смъртта.
Рок стана от леглото, вгледа се в очите й, в разтворените, влажни от целувката устни. Тя разтвори обятия и той я притисна към себе си, като мълвеше:
— Искам да те любя, да лежим двамата на брега на кристален извор, сред уханни цветя, под топлите лъчи на слънцето или на мека лунна светлина. Да те любя върху кърпи от коприна или в кадифената трева, искам да сме в рая, а не на този гаден сламеник…
Тя отметна назад косата му, паднала върху челото и се усмихна меланхолично.
— Където си ти, там е и моят рай. Защото ти сътвори рая в душата ми.
Той зацелува всеотдайно ръцете й.
— Обичам те с цялата си душа. Все едно дали като лорд Кемерън или като Сребърния сокол — ще те обичам до сетния си дъх. — Развърза вървите на корсажа й, помилва пълните гърди с пръсти и устни, погали бедрата й, с най-интимни нежности разпали още повече нейното желание, докато в един момент тя надигна нетърпеливо бедрата си към него. Той скочи бързо, съблече се и отново легна до нея, като я освободи от остатъците от дрехи.
Нощта настъпи, но Скай не изпитваше никаква боязън. Той бе до нея, жарките му целувки стопляха плътта й и разгаряха треска, която я изпълваше чак до върховете на пръстите й. Шепнешком му призна желанието, което я изпълваше, заговори за пламъците, бушуващи вътре в нея, уверяваше го колко й е необходим, колко много желае да удовлетвори горещия й копнеж…
И тогава, тогава раят наистина слезе при тях. Грубият сламеник изчезна някъде, вече ги нямаше нито прашната завивка, нито изпоцапаните стени. Остана единствено благоуханието на пръст и музиката на две сърца, които биеха в единен бесен ритъм.
Кожата на Скай бе коприната, върху която той лежеше, ръката му, галеща тялото й, бе слънце, а пръстите му се плъзгаха като искрящи лъчи по гърба й, по гърдите, бедрата и проникваха дълбоко, дълбоко в нея…
Шепотът й премина в крясък, той се сля с нея, а тя, надигнала се, изпъната, властно протягаше бедра към него, за да се вплете в неговия настойчив и буен ритъм. Носеше се все по-нагоре и по-нагоре към своя рай, викаше името му, достигайки върха на насладата, усети разтърсването на тялото му, експлозията в своята утроба. Бавно, нежно, сякаш понесена от пухкав облак, тя падна обратно па земята. Раят постепенно се разнесе и двамата отново се намериха на сламеника, върху прашната завивка. Но всичко това бе тъй маловажно, защото нейният мъж я държеше в прегръдките си и я галеше по косите.
— Ако се случи нещо… — започна той, но тя сложи пръст на устните му.
— Шт!
Рок отстрани внимателно ръката й и я притисна към гърдите си.
— Моля те, Скай, изслушай ме. Мисля, че не е толкова просто да се зачене наследник, но аз се моля на Бога ти вече да носиш детето ми под своето сърце.
— Рок…
— Недей, моля те! Аз съм вечен оптимист и… вечен мошеник, ще добавиш ти може би. В битката си с Логан смятам да дам всичко от себе си. Но ако все пак…
— Рок!
— Слушай сега внимателно! — настоя той. — Каквото и да се случи, ако ти родиш нашето дете, трябва да пазиш и съхраниш наследството му — Кемерън Хол, плантацията…
— Престани най-сетне! Говориш за няколко керемидки и шепа пръст, а сега става въпрос за…
— О не, работата не е просто в имота. То е мечтата, която моите праотци са осъществили, за да изпълнят предназначението си на този свят, то е всичко, което съм. Моето семейство, бъдещето, миналото. Родът Кемерън е успял да сътвори един малък рай тук на Земята и ти трябва да ми обещаеш, че ще задържиш този рай — каквото и да става.
Наоколо се бе стаила смъртта, а за Рок сякаш съществуваше единствено това отчаяно желание. Накани се отново да протестира, но се отказа.
— Давам ти честната си дума.
— Ще я удържиш ли, скъпа?
— Да съм ти давала някога обещание, което после да не съм спазвала? — прошепна тя, а той я дари с ефирна целувка по устните.
— Не, никога не се е случвало.
— Ще изпълня молбата ти. Кълна се!
Притисна я към себе си, изпълнен с обич.