— А вие, сър, пък със сигурност не сте галантен рицар.
— Така е, аз съм пират.
— А аз пък — ваша жертва. Ето защо ще се бия с вас докрай.
— Наистина ли?
— Да! — Сабята й отново разсече въздуха и отново за малко да успее. Този удар можеше да разпори всеки друг на мястото на Сребърния сокол. Той обаче беше много подвижен и понеже предвиди нейната атака, успя да я парира сръчно.
— Ние ви предупредихме, капитане! — извика нечий глас.
— Не съм казал обратното — отвърна той, след което гласът му се снижи. — А сега се пазете, госпожице, защото в противен случай и аз ще използвам непочтени похвати.
— Да не би пък изобщо да познавате почтени похвати, господине? Знаете ли вие изобщо какво е това честна игра?
— Точно това ви питам и аз, милейди.
— Вие сте един долен кучи син и въобще не можете да ми задавате никакви въпроси, ясно ли е! Я ми кажете вие, кой мъж с чувство за чест ще вземе да се дуелира с една лейди, а?
Стори й се, че е напипала слабото му място, тъй като при тези думи той като че се замисли. Трябваше да се възползва от този момент, за да го победи. Сега или никога! Чувстваше как последните й сили я напускат.
Скай го атакува през предварителна подготовка, но добре прицеленият му контраудар изби сабята й далеч встрани. Замахът му бе толкова силен, че тя изгуби напълно равновесие. Явно, до този момент той само си беше поиграл с нея, използвайки едва една десета от своята сила и сръчност. Тя се строполи на пода с писък, а сабята й отлетя високо във въздуха и се стопи в сребристосивия въздух. Напълно замаяна, тя се мъчеше да си поеме дъх. Остра болка пронизваше ръката й.
С усмивка па лице Сокола я гледаше отгоре надолу.
— Когато една жена се държи предизвикателно с един мъж, госпожице, той трябва да наложи волята си. Просто няма друг избор. И така, момчета, циркът свърши! Настанете екипажа на кораба под палубата, а хората на Джек хвърлете в трюма.
— А какво да правим с жените? — попита тъмнокосият му лакей.
— О, добре знаете как да постъпите с тях — отвърна Сокола с кадифен глас.
Робърт се изстъпи.
— Що се отнася до лейди Кинсдейл, смятам, че…
— О, не — прекъсна го капитанът. Застана над нея, а ботушите му притиснаха от двете страни тялото й, изпокъсаните остатъци от дрехи по него и разпилените червеникаворуси къдрици. Изпълнена с възмущение, тя се опита да се освободи, но трябваше да се откаже от намеренията си — имаше опасност косата й да бъде изскубната от корените. Не й оставаше нищо друго, освен да стисне здраво зъби. Погледът й се плъзна нагоре по дългите му мускулести бедра и се спря в широките му гърди и презрителното, ледено изражение на лицето.
Той бавно се приведе и я затисна още по-силно между силните си крака.
— Изчезвайте оттук, приятели! Милейди е моя.
Сред облаците се гонеха светкавици, той посегна към нея и докосването му я опари като адски пламък.
ГЛАВА ВТОРА
Преди да разбере какво става, тя беше вече на крака. Сребърния сокол я издърпа към себе си. При допира на стегнатото му тяло дъхът й спря. Страхът, който изпитваше, не убягна от вниманието му и подигравателна усмивка пробяга по неговите устни. Разярена, тя се опита да се изскубне, но сякаш и морето се подчиняваше на волята му — могъща вълна разтресе кораба и тласъкът притисна Скай още по-плътно до гръдта му. Тялото му изобщо не помръдна, укроти лудуващото море точно както опитният ездач — буен жребец.
Той наблюдаваше със смях как гняв и ужас се бореха на лицето й.
— Милейди, възхитителната храброст, с която се изправихте срещу моето оръжие, никак не отговаря па трепета и страха, който изпитвате сега пред мен като мъж!
— Знайте, че изобщо не понасям присъствието ви — отвърна тя и това го развесели още повече. От небето се стрелна светкавица, която сякаш искаше да разцепи гротмачтата на две.
— Съжалявам, милейди, но ще се наложи да почакате още съвсем мъничко. Виждате сама, че боговете на бурята и водата искат да ни разделят.
— Никак няма да се учудя, ако същите тези богове някой ден ви счупят главата… — започна Скай, но така и не можа да продължи мисълта си, защото нещо я подхвърли нагоре и я запрати върху едно твърдо, здраво рамо. Без капчица усилие той я пренесе през цялата палуба, като не обръщаше никакво внимание на съпротивата й.
— Фенуик, поемете командването на нашия трофей!
— Пуснете ме веднага — изкрещя Скай и забарабани бясно с юмруци по гърба му.
— Милейди, сега ще си затворите устата, ясно ли е! — Тежката му ръка се стовари тъй болезнено върху седалищните й части, че в очите й избиха сълзи и гневният вик заседна в гърлото й.