В Кемерън Хол винаги е прекрасно.
— Винаги — потвърди тя. — През лятото никога не става много горещо, защото от реката идва хлад.
— И през зимата никога не става много студено.
— А тревата е толкова тучна, че почти се синее.
Устните на Рок докоснаха слепоочието й.
— На брега се издига стар дъб, ограден от други дървета. Водата тече безшумно покрай него, листата му хвърлят приятна сянка и пръстта е мека и плодородна. Посетиш ли това място, оставаш с трайното чувство, че Кемерън Хол наистина е райски кът тук, на земята. След смъртта на майка ми баща ми разказваше колко е обичала да ходи на това място до реката. Не е успял да я убеди веднага, че там могат да се събличат безпроблемно, за да си играят на Адам и Ева — в райската градина, в която обаче няма змии.
— А само прелъстителни, сатанински Кемеръновки — добави Скай.
Той я целуна, скочи внезапно от леглото и издърпа завивката върху тялото й.
— Какво става? — попита тя.
Той не отговори, а побърза да се пъхне в панталоните си. В същия миг на вратата се потропа. Безшумно в колибата се вмъкна Летиция.
Скай притисна завивката към гърдите си и видя как младата жена сложи пръст на устните си и даде знак на Рок да я последва. Стори й се, че Летиция я погледна с любопитство, но не бе съвсем сигурна. Нощни сенки изпълваха стаята.
— Връщам се скоро — обеща Рок тихо, прошепна нещо на Летиция и се обърна отново към Скай. — Тя ще запали сега свещта.
Скай кимна с усмивка. Двамата напуснаха колибата, а тя притвори разтреперана очи.
Докато Рок бе с нея, колибата не я застрашаваше с нищо. За известно време се бе превърнала дори в райска градина. Сега обаче той я напусна и тя видя пред себе си мизерна стаичка, пълна с пясък, твърде студена поради морския вятър, проникващ през многобройните процепи.
Изпъшка примирено, обърна се по корем и скри лице в ръцете си. Така й се искаше да заспи, но не биваше. Трябваше да размисли. Нейният живот щеше да бъде спасен, но Рок тръгваше към сигурна гибел. Не можеше да позволи това. А и баща й бе все още в ръцете на Логан. Боже, какъв кошмар…
До слуха и отново достигна звукът на отваряща се врата, но тя не се уплаши. Сигурно е Летиция, ще запали свещта, каза си тя. Потънала в тежки мисли, изобщо не обърна поглед натам. Не можеше да се раздели с Рок — никога. Вярно, че този брак бе сключен без нейното съгласие, но в този момент имаше само едно нето, което бе в състояние да ги раздели — смъртта.
Къде ли държи Логан баща й? Дори и Чернобрадия да проявеше готовност да помогне на нея и Рок, лорд Кинсдейл все пак си оставаше под властта на жестокия пират със стоманената ръка…
Внезапно забеляза, че свещта все още не гори. Пък и Летиция кой знае защо мълчеше… Скай понечи да се обърне, но в този миг усети на гърба си докосването на студен метал.
— Не мърдай, миличка.
Тя остана да лежи вцепенена. Логан изрече тези думи съвсем тихо, но злото, заплахата, която се таеше в тях, не можеше да се сбърка с нищо друго.
Стоманата се придвижи от тила и до кръста и Логан се изкиска.
— Навремето си имах ръка, но се наложи да я заменя с метална кука. На мястото на някогашната топлина дойде ледът… Намирам тази милувка за изключително оригинална, не съм ли прав? Надявам се, че и вие, милейди, ще откриете известен чар в нея.
Тя само стисна зъби и се опита да не изкрещи, когато студената кука се заплъзга наново по гърба й. Логан леко гъделичкаше гърба й с грубия връх на куката — нежност, която всеки момент заплашваше да се превърне в кръвопролитие.
Той всъщност иска не моята кръв, каза си тя, а кръвта на Сокола. Това животно ме желае само, защото принадлежа на Сокола.
— Хареса ли ви вашата последна вечер с капитана, милейди? Наистина ми е безкрайно неприятно, че на този човек не може да се вярва! Той се опита да откупи свободата ви, но, уви, не мога да допусна това. Ако Чернобрадия ви отведе оттук, ще изпусна и последното си средство за натиск, с което бих могъл да принудя Сокола да изпълни желанията ми. Тийч е доста алчен тип, но този път няма да получи, каквото иска. Обърнете се и ме погледнете в очите!
— Не!
Със здравата си ръка той хвана рамото й и я обърна рязко. Тя понечи да се съпротивлява, но видя куката, опряна в гърлото си, и жестокия, убийствен огън в очите му. В този миг осъзна, че те двамата не са сами в стаята. До вратата стояха неподвижни двама мъже. Колко ли още чакаха отвън? Нима Рок щеше да падне в този капан? Не знаеше какви са точно намеренията на Логан, но трябваше да намери начин да предупреди мъжа си.
Пиратът се разсмя дрезгаво и отново привлече вниманието й върху лицето си. След като го погледна бързо в очите, тя пое дълбоко дъх, за да изкрещи.