Внезапно обаче от мрака иззад палмите изплува някаква фигура. Скай не можа своевременно да спре своя бяг.
Блъсна се в Логан и изкрещя. Двамата паднаха, затъркаляха се по пясъка. Скай се бореше с всички сили — с ръце, зъби и крака.
— Ей, Логан! — Гръмотевичният глас на Сокола прекъсна яростната схватка. Логан погледна нагоре и в този момент Скай опита да се отскубне. Но той бе жилест и силен, притежаваше своята кука и нож, остър като бръснач. Сграбчи я през кръста, скочи на крака и я затегли със себе си. Погледът му се насочи към лагерните огньове.
Хълцайки, тя се опитваше да си поеме дъх. Там бе Сокола, разтворил крака, опрял ръце на хълбоци, със сабя в ножницата. Зад него стояха още няколко души, сред тях и Чернобрадия.
— Пуснете веднага милейди! — настоя Рок.
Логан се изсмя гръмогласно. Той дръпна наметката от раменете й със здравата си ръка и насочи острието на ножа към сърцето й.
— Предупреждавам ви, Соколе! Отстъпете, защото иначе тя ще умре.
— Пуснете милейди веднага — повтори Рок. — Тази битка се отнася само до нас — битка между мъже. Не въвличайте жена в нея.
— Защото е част от вас ли, Соколе? Така, както ръката ми бе част от моето тяло? Е, добре, сега тя е отсечена… Отстъпете назад, Соколе, не се шегувам. Острието на ножа ми се тресе, до него тупти сърцето на лейди, все по-бързо и по-бързо. Ще го изтръгна специално за вас, Соколе, Бог ми е свидетел! Искате ли непременно да си получите милейди обратно? В такъв случай ще имате сърцето й, кървящо и все още туптящо!
— Какво означава всичко това, мътните да ви вземат? — извика Чернобрадия. — Ние сключихме все пак някакво споразумение, нали? Вие ми предавате момичето, а Сокола остава ваш пленник.
— Нямам ви доверие, Едуард Тийч. Вие сте коварен мошеник!
— Сър, няма да позволя да ме обиждате! — изрева Чернобрадия.
— Мислете, каквото поискате. Във всеки случай сега аз ще се кача е лейди в лодката си и ще потегля. А е помръднал някои от вас, а съм й изтръгнал сърцето. Разбрахме ли се?
Никой не помръдна при тези думи — а най-малко от всички Скай. Острието на ножа се бе забило леко в кожата й и тя бе почти в безсъзнание. Логан не се шегуваше. Без да му мигне окото, щеше да изреже сърцето й от живата плът.
— Тръгвайте! — заповяда той и я задърпа към водата. Тя дочу плясък на весла и реши, че хората му вече седят в лодките.
— Ще ме намерите на палубата ми! — извика той на Сокола. — Ако искате да си получите милейди жива, елате сам с лодка на моя кораб. Там ще я срещнете, в обятията ми!
Краката на Скай бяха до глезените в студената морска вода. В лодката, към която я водеше Логан, видя двамата мъже от колибата, както и още двама непознати, които сигурно са чакали тук през цялото време. Логан бе планирал всичко безупречно. Не беше глупак… и не знаеше що е милост.
— Соколе! — изкрещя тя. — Не идвай на кораба! Ще убие и двама ни… — В този миг дъхът й спря от ужас, тъй като острието докосна гърлото й.
— Качвайте се! — просъска Логан в ухото й. — И нито звук повече! Иначе ще се простите с живота, хубавицата ми.
Тя се качи, олюлявайки се, на лодката. Логан я последва и веднага я натисна към дъното с нож, опрян в гърдите й.
— Потегляй! — заповяда той и мъжете натиснаха веслата.
Скай все още виждаше Сокола, изправен сред пясъка, с ръка върху дръжката на сабята. Не биваше да идва на вражеския кораб. Там и той, както и тя, щеше да намери смъртта си. Сбогом завинаги, любими, помисли си тя. Внезапно я обзе остър копнеж да се върне поне за няколко секунди обратно при него — за да му каже колко много го люби, и че миналото вече е без всякакво значение, и че единствено бъдещето е важно… Няколко секунди по-късно образът му се скри.
— Ето го и кораба! — Ръката на Логан обгърна Скай още по-здраво. — Тази нощ плуването ще ви се размине, миличка. И без трикове! Нямам настроение за тъпи игри. Качвайте се бързо на борда и не забравяйте, че в гърба ви е опрян нож.
Тя стисна зъби и се хвана за плетената стълба. Хората на Логан бяха вече горе, а самият той я следваше с изваден нож.
— Само не ми скачайте във водата както в Ню Провидънс. Беше напълно безполезно, нали?
Силни ръце я поеха и я изтеглиха на борда. Плътно обгърната в наметката си, тя се строполи на дъските на палубата — истинско въплъщение на нещастието.
Логан се метна през перилото и я загледа, нагло ухилен.
— Най-сетне сами, миличка… Е, не съвсем. — При тези думи той посочи пиратите, които бързо и пъргаво се придвижваха нагоре-надолу по такелажа. Един от тях се намести в наблюдателния пункт, друг застана на кормилото, а топчиите, целите начернени от барут, обслужваха оръдията.