Нечие тяло прекатури една лампа и близо до носа избуяха пламъци.
— Нека Всемогъщият Бог и Сатаната да са ми свидетели! — изкрещя извън себе си Логан. — Но тази нощ ще бъде последната в живота ви, Соколе!
— Да се махаме бързо от този кораб! — извика някой пронизително. Дъхът на Скай спря. Баща й…
— Соколе! — извика тя на мъжа си, който нито за миг не отклоняваше поглед от Логан. — Баща ми е на борда! Ще изгори в този проклет капан!
Той й хвърли къс поглед, след това погледна и морето, а накрая отново го премести върху Логан, който се хилеше саркастично.
— Аха, най-сетне и Сокола веднъж да бъде поставен натясно! Какво да избере, милият? Дали да спаси момичето и стареца, или пък собствената си кожа, като ме съсече?
— Скъпа, ще представлява ли за теб проблем да поплуваш малко? — запита Рок.
— О, не… — Нямаше никаква представа какво има предвид. Но още в следната секунда той нанесе тежък удар със сабята си по такелажа. Скай се вкопчи страхливо в олюляващата се мачта и после полетя към морето.
Падането продължи дълго. Най-накрая усети ледената прегръдка на водата. Запотъва все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака. Дробовете и всеки момент заплашваха да се спукат. Затвори очи, за да не изпитва страх от тъмнината и с всички сили започна да рита с крака, докато най-сетне главата и се показа на повърхността.
Целият кораб гореше. Ревящи мъже скачаха в морето, а на палубата все още звънтяха остриетата на сабите.
Скай се вкопчи в някакво плаващо парче дърво. Натежалата наметка я теглеше надолу, но все пак успя да остане на повърхността. Не искаше да я захвърля, защото все пак я топлеше. Или топлината се дължеше на бушуващия пожар? Не знаеше. Може би сърцето и душата й бяха станали толкова студени, че не бе в състояние да усети какъвто и да било студ, идващ извън нейното тяло. Баща й и мъжът, кого го обичаше, все още се намираха на кораба, огрян от буйни пламъци.
— Спасявайте се, хора! — извика някой. — Вижте, вижте! Вражески кораб!
Ревът на множеството мъжки гласове се усили. В нощта се плъзгаха лодки. Скай не се опита да плува към бягащите пирати. Тя се държеше здраво за своето дърво, молеше се на Бога и примирено очакваше участта си.
Внезапно до слуха й долетя вик.
— Скай! Скай Кемерън!
Обърна се и викът замръзна на устните й. Към нея се приближаваше лодка, а на носа й седеше губернаторът Спотсууд с протегнати към нея ръце.
— Аз… аз не мога… — започна тя.
— Виж кой е тук, дете! — Иззад раменете на Спотсууд надничаше лорд Тиъдър Кинсдейл с насълзени очи, а устните му се разтегнаха в мъчителна усмивка.
— Татко!
— Хайде, помогнете на момичето! — нареди губернаторът и няколко силни моряшки ръце я изтеглиха от водата. Всички отместиха възпитано погледи встрани, а тя, поруменяла, зави голото си тяло плътно с мократа наметка и седна на една от пейките.
Тио прегърна дъщеря си толкова стремително, че намиращите се в лодката замалко да изпопадат във водата. Тя се сгуши трепереща в прегръдката му, а някой поднесе към устните й гърло на бутилка.
— Пий! — заповяда Спотсууд.
Тя се подчини и отпи голяма глътка, а след нея още една.
— Още… — отпи още веднъж и светът около нея сякаш се забули в пелена.
— Слава на Бога! — промърмори Тио.
Скай се поотмести, за да го огледа по-добре. Баща й, милият й, винаги изрядно облечен баща, в този момент изглеждаше доста зле в мръсните си, изпокъсани дрехи и с тази разбъркана, ненапудрена коса. Миришеше на клетка, пълна с лъвове, бе мокър до кости като самата нея, но бе жив. Тя го прегърна отново.
— Татко! Скъпи татко! Защо тръгна да ме спасяваш? Та аз не съм била в опасност. Можеше да си спестиш това опасно приключение. А сега… — Тя замлъкна внезапно. В радостта си бе забравила за момент Сокола.
— Трябваше да тръгна, детето ми. Та ти си моят живот, единственото ми дете, ти си всичко за мен.
— О, татко, така те обичам, но сега…
— Сокола — изрече Тио.
— О, Боже! — едва успя да промълви тя.
В този момент към нея се обърна Спотсууд.
— Виждам го, Скай, виждам го на борда на кораба.
Тя присви очи и отправи поглед към пламналия ад насреща. Губернаторът бе прав. Силуетите на дуелиращите се се открояваха съвсем отчетливо на фона па заревото. И двамата атакуваха непрестанно. Тио сложи ръка на рамото на дъщеря си.
— Преди да започне битката си с Логан, Сокола ме хвърли зад борда, до лодките. Сигурен съм, че ще се справи с онзи негодник, Скай — длъжен е да победи. Разбираш за какво говоря, нали?