— Пазете добре нашите пленници, момчета, защото за всеки от тях ще искаме откуп. Ако някои от хората на Джек капитулират, изпратете ги направо на брега. Приберете от кораба му оръдията и всичко, което представлява някаква ценност, след това го потопете.
— Слушам, капитане! Ще бъде изпълнено, капитане! — долетяха възгласи от всички страни.
Обгърнал тялото на Скай с дясната си ръка, Сребърния сокол се хвана с лявата за такелажа на гротмачтата и се закатери. Полудял е, помисли си тя. Морето се беше превърнало в бесен въртоп, а бурята подхвърляше кораба насам-натам като играчка. Пиратът обаче продължаваше да се катери спокойно. Скай прекрати съпротивата и се вкопчи в него. В този момент тя отгатна намерението му и издаде ужасен писък.
— Не се страхувайте, лейди Кинсдейл! Хванете се само по-здраво за мен!
Миг по-късно двамата летяха вече във въздуха. Силният морски вятър поде тялото й и тя не разбра накъде се е отправила — на небето или в ада. Не се случи обаче нито едното, нито другото. Сребърния сокол се приземи стабилно на два крака върху палубата на собствения си кораб. Тя се огледа леко замаяна и съзря около себе си много моряци от екипажа. Повечето бяха необути, облечени в ризи и къси панталони, брадясали и на различна възраст. Те с радостни възгласи посрещнаха Скай и своя капитан и замахаха усмихнати с ръце към тях.
Сребърния сокол вдигна ръка за поздрав към хората си. Той нито за миг не бе загубил равновесие, а
Скай все още висеше на рамото му. Внезапно й хрумна нещо.
— Ей, аз струвам цяло състояние! — извика силно на пиратите. — Гледайте да ме пусне, и баща ми ще ви възнагради царски!
— Така ли? — запита я ухилен пират със сива брада.
— Милейди, от все сърце ви желаем лека нощ — добави друг и всички като по команда застинаха в дълбок поклон.
Тя отново се разкрещя и се опита да се освободи от унизителната поза, в която се намираше.
— Това пък сега на какво прилича?! — запротестира Сребърния сокол подигравателно. — Кълна ви се, момчета, допреди малко ми се беше лепнала като най-всеотдайна любовница. Тия жени, тия жени, колко са само непостоянни! — Той не очакваше отклик и не получи такъв, след което продължи с делови тон: — Поемам кормилото! Тази буря се е разревала по-силно дори и от прекрасната ми плячка.
— И коя от двете е по-страшна, капитане? Богинята на бурите ли, която беснее по морета и океани, или лейди Кинсдейл, която буйства на рамото ви?
— Милейди, разбира се — отвърна той, без да се замисли и всички избухнаха в оглушителен смях.
Той премина с нея покрай гротмачтата, пренесе я през богато резбована двойна врата с месингова дръжка и не след дълго Скай се озова просната на легло в десния край на капитанската каюта. Тя запреглъща трескаво, когато осъзна, че е полугола. Намеренията му й бяха ясни, но тя нямаше да се предаде без борба, независимо, че крайният изход беше известен.
Сребърния сокол стоеше изправен пред нея като сянка в сумрачната каюта и тя несъзнателно опря гръб в стената, като прикри голите си крака с плетената завивка на леглото. Не виждаше лицето му, а само неясните очертания на стройно, широкоплещесто тяло. Ей сега ще се нахвърли върху ми, помисли си тя. Наистина е като сокол, кръжащ около плячката си, изчакващ удобен момент за стремителна атака…
Обзе я панически страх. Без да си дава сметка накъде отива, тя понечи да скочи от леглото на пода и се озова в прегръдките на пирата.
— Кучи син — извика разплакана.
Той я притисна за малко до себе си.
— Ах, какъв копнеж, ах, какво нетърпение! Само че се налага да се извиня и да ви напусна поради неотложни причини.
— Аз да копнея за вас? Нищо подобно! Презирам ви и ако имах сега сабя или нож, щях да пробода гръдта ви…
Смехът му прекъсна излиянието й.
— Моля ви, бъдете по-предпазлива! Ако не внимавате, може да стане така, че не аз, а вие да се окажете прободената.
Скай осъзна двусмислието на казаното. Дъхът му опари страната й, силните му ръце я сграбчиха. По тялото й премина тръпка. Юмруците й бяха напълно безсилни пред неговата физическа сила, а ожесточената и съпротива само го развесели.
— Пуснете ме веднага! — изписка тя и понечи да одраска брадатото лице, но той обхвана здраво китката й, стисна я болезнено и съпротивата стихна. Тялото й се отпусна и тя внезапно усети пулсиращата жар, която излъчваше гръдта му. Само тънката копринена риза и нищо не значещите остатъци от роклята й разделяха нейната и неговата плът.
— Моля ви, махнете се от мен… — изпъшка девойката.
— И къде смятате да идете, милейди? — при тези думи ръцете му я обгърнаха още по-здраво. — Може би при екипажа? Не мисля, че сте решили да ощастливите всичките ми люде! Или пък искате да намерите покой в океана? В мокрия, студен гроб, така да се каже? Хич не ми се вярва. — Най-неочаквано той я пусна, а тя се свлече обратно на леглото. В този миг през главата й не минаваха никакви мисли за бягство, просто лежеше и дори дъхът й замря. Не помръдна дори, когато той деликатно прокара ръка по всички извивки на гръдта й, изпъкнала над пристегнатия корсаж.