— Рок! — Тя простена и го дръпна за косата. — Престани, моля те, трябва да поговорим…
— О, имаме достатъчно време. Пред нас е целият живот — отвърна той, притиснат до нейната топла, копринена плът.
— Не! — Тя го отблъсна с всички сили от себе си. Боже, колко е хубав, си каза тя, колко красив, прелъстителен и мил… Животът без него би бил непоносим. — Изслушай ме, Рок. Трябва да помислим за твоята защита пред съда. За целта са ни необходими свидетели, които да дадат показания в твоя полза.
Той отново впи устни в гърдите й, но тя се овладя и решително успя да се пребори със страстта, коя го се събуди в нея.
— Рок! Говоря напълно сериозно!
— М-мда…
— Ще те обесят!
Той я изгледа усмихнат.
— Щом като се налага да умра, то люби се с мен поне още един-единствен път, скъпа моя съпруго.
— Изслушай ме най-сетне…
— Виждала ли си някога тъй прекрасно кътче на земята като това тук? — Той свлече нощницата от раменете до бедрата и тя остана да лежи пред него полугола. — Това е моята райска градина. Не усещаш ли лекия бриз по тялото си? Нежен като милувките ми, нали? Открий сетивата си за този въздух, който те докосва там, където бяха устните ми, за прохладата по кожата ти. А птичките, не чуваш ли птичките, скъпа? Мелодичните им, сладки трели — толкова благозвучни, истинска радост за слуха? А благоуханието на пръстта, на цветята? Ароматът им не е тъй пленителен и възбуждащ като твоя, но е все пак приятен…
— Моля те, престани! — примоли се Скай и се опита да отблъсне главата му, когато горещият връх на неговия език се плъзна по корема й. Запреглъща мъчително и се предаде. Дръпна Рок към себе си и жадно впи устни в неговите. В очите й заблестяха сълзи. — Никога, никога не ще позволя да те обесят.
Дългите мигли се сведоха над очите му.
— Няма да ме обесят, любов моя.
— Какво? О, Рок, не бива да си толкова самоуверен, само защото носиш името Кемерън.
Той забави отговора си. Замилва леко гърдите й — тя изглеждаше по-красива от всякога. Клоните над тях се поклащаха бавно, а нощницата обгръщаше бедрата на Скай като благоуханен син облак. Буйната коса, обрамчила лицето й, пламтеше в огнените багри на залеза. А в очите й, в очите й трептяха сълзи на най-съкровена любов.
Никога до този момент не бе осъзнал с такава яснота какво може да направи от човек любовта. В този миг това чувство го изпълваше целия — по-драгоценно от самия живот, от земята, от цялата вселена дори. Скай бе неговият живот, а в утробата й живееше неговото дете. Бъдещето се възправи пред него в искрящи, светли багри. По-прекрасен от когато и да било му се стори и Кемерън Хол, защото отсега нататък щеше да го споделя с жена си. Той въздъхна и отметна една разбъркана къдрица от челото й.
— Не мога да изразя с думи, скъпа, колко те обичам.
— И аз те обичам — прошепна тя със сподавен глас. В очите й все още искряха сълзи.
Той я притисна към себе си.
— Няма да ида на бесилката, любов моя, защото още от самото начало губернаторът бе посветен във всичко.
— Какво? — Тя се отскубна стъписана от него и му напомни за онази безкрайно храбра съблазнителка, която така ожесточено се дуелираше с него при първата им среща на борда на „Силвър месенджър“.
Той кимна с глава и я загледа право в блесналите очи.
— По изричното желание на Спотсууд аз приех ролята на пират, но през цялото това време не съм ограбил никого. Трябваше да разкрия истинските планове на негодниците, които те коват в своите свърталища. Корабите, които завладявах, бяха или мои собствени, или несъществуващи, или пък трофеи на пирати. Последните след това връщах на истинските им собственици.
— Да, но…
Той само вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— Естествено Спотсууд ще отрече всичко — бидейки верен слуга на короната. Преди няколко години пирати плячкосаха един от моите кораби и изклаха екипажа. Реших да си отмъстя. Аликзандър и аз прекарахме една цяла нощ с много бутилки ром — и така се роди Сребърния сокол.
— А Боун Кей?
— От петдесет години островът е собственост на семейство Кемерън.
— О-о…
— Страшно съжалявам, скъпа, но не бе възможно да те посветя по-рано в тази тайна. Ти и без друго ненавиждаше мъжа си, а аз се заклех пред Спотсууд да не издавам истината.
— Добре, а Робърт…
— Един от най-старите ми и добри приятели. Подарих му парче земя, граничещо с нашата. Възнамерява да го обработва.
— А мистър Соумз, сеньор Ривас и…
— Всички тези хора са влюбени в Карибите. Освен това аз не възнамерявам да се разделям с острова си. Той пази прекрасни спомени, а и зимно време там е изключително приятно. Междувременно амнистията, за която ти спомена, вече е факт. Кралската власт вече е взела Ню Провидънс под свой контрол. Сребърния сокол ще се закълне във вярност пред короната, за да не бъде подведен под отговорност, след това ще припише цялото си имущество на своя заслужил братовчед лорд Кемерън и с това присъствието му в голямата книга на историята се изчерпва.