— И никога вече няма да излезеш в открито море? — прошепна тя.
— Не като пират. Това вече е минало. Джек и Логан са покойници, а един ден Спотсууд ще хване и Чернобрадия. Аз лично не съм в състояние да се бия с този човек и затова губернаторът взе решение в бъдеще да служа на Англия по друг начин. Сега съм само лорд Кемерън, можеш да ми вярваш, любима.
— О-о…
Той погали нежно лицето й.
— Обичам тази страна. Тук ще се роди и ще израсне синът ни — в най-красивата плантация на Тайдуотър, Вирджиния.
— Мм…
— Кажи нещо! — помоли я той. — Толкова дълбоко ли съжаляваш, че Сокола няма да бъде обесен?
Тя само поклати глава, обви ръце около врата му и се предаде на насладата от допира на стегнатото му мускулесто тяло.
— О, щастлива съм, че няма да иде на бесилката! И тъй като тази необходимост вече не съществува…
— Да? Какво тогава?
— … настоявам той да ме люби тук, в своя рай. Може пък за в бъдеще изобщо да не се наложи да служи на короната, тъй като лейди Кемерън смята да го ангажира изцяло.
— Сокола вече не съществува. Лорд Кемерън е този, който ще ти посвети живота си, който ще ти подари цялата си любов и страст.
Тя се разсмя и загали неговата гъста, тъмна коса.
— Знам, скъпи, знам. Но в сърцето ми моят съпруг винаги ще си остане безразсъдно смелият пират, когото ще любя в неговата райска градина. Това обаче не е най-важното. Важното е, че те обичам — независимо дали си негодник или джентълмен, Сребърния сокол или лорд Питрок Кемерън. И сега искам незабавно да ми докажеш своята любов.
— На вашите заповеди, милейди — прошепна той и в сребристосивите му очи пламна гореща страст.
Не след дълго осъществяването на желанието й бе вече факт.
ЕПИЛОГ
20 март 1719 година
Когато Рок дойде при нея, Скай все още лежеше сънена под дърветата. Той я погледна усмихнат. Изглеждаше като младо момиче и същевременно като зряла жена, тъй като бе в напреднала бременност. Бебето се очакваше съвсем скоро.
— О, скъпа — промълви той и седна до нея. Тя потръпна изненадана, но мъжът й я погали успокоително по косите. — Аз съм — додаде Рок и я целуна по челото. — Нали знаеш, че никой освен Адам няма право да посещава Ева в нейния рай.
Скай се прозя сладко и протегна ръце към мъжа си, за да го прегърне.
— Какво ново в Уйлямсбърг? Как е татко? А пиратите какво правят?
— Баща ти си е все същият бодряк. А що се отнася до пиратите… — Той въздъхна. В крайна сметка Спотсууд бе успял да обезвреди Чернобрадия. Есента, по време на битката при остров Окракоук, Едуард Тийч се прости с живота. Разказваха, че отсечената му глава била набучена на кол на кораба на капитан Мейнард за назидание на всички непокорни пирати.
Е, Чернобрадия бе негодник и сигурно си е заслужил участта, мислеше си Рок. Самият той познаваше добре странните принципи на този мъж. Ценеше го по-своему и затова му беше мъчно за Тийч.
Скай стисна разбиращо ръката на мъжа си.
— Поне не са го пленили както толкова други.
— На 12 март всички пленени пирати бяха осъдени на смърт чрез обесване. Спаси се единствено някакъв джентълмен, който е пребивавал на кораба на Тийч „Адвенчърър“ като гост.
— Сега вече всичко е зад гърба ни — каза Рок.
— Наистина ли?
Той кимна и се загледа в Джеймз Ривър, жизнената артерия на страната му, на бъдещето му. Тази река щеше да бъде съдба и на неговите деца. Притегли с много любов жена си към себе си.
— Да, мисля, че всичко това е вече минало. Някога английската корона насърчаваше пиратите — най-добрият пример е сър Френсиз Дрейк. Ние водехме война срещу Испания и нашите крале и кралици ги насърчаваха: „Плячкосвайте испанските кораби!“ Съвсем скоро обаче тези мъже забравиха, че могат да нападат единствено чуждестранния неприятел. На островите те откриха подходящи бази. Сега обаче Уудс е прочистил остров Ню Провидънс от цялата паплач и Окракоук никога вече не ще подслони нови пирати. Ерата на корсарите е към своя край, скъпа, но може би това бе също и нашата епоха. Когато в миналото столетие заселниците са дошли по тези места, те е трябвало да се защищават от индианците. Ние пък трябваше да победим пиратите. Знае ли някой срещу кого ще се борят нашите деца? Всичко е в Божиите ръце. Можем само да се молим на Бога всички следващи поколения да преживеят трудностите.