Внезапно някой бутна силно вратата. Пред нея застана млад, тъмнокос мъж в къси панталони. По гърдите му се стичаха дъждовни капки.
— Какво става с вас, милейди… — започна той и млъкна смаян в мига, в който тя скочи от мястото си и изтича покрай него навън, под проливния дъжд. Отвсякъде прииждаше грохотът на вълните, налитаха я виковете на моряците, които се бореха за оцеляването на кораба. Но истинската мощ на бурята изпита едва тогава, когато вятърът я поде, завъртя и запрати на палубните дъски.
Някъде над нея прозвуча гневна ругатня. Погледна нагоре, като с ръка заслони очите си от дъжда. Към нея се протегнаха две силни ръце, които я изправиха бързо.
— Какво прави тази жена тук? — обърна се Сребърния сокол към чернокосия.
— Изпуснах я за момент, капитане.
— Поемете кормилото, а аз ще я заведа обратно в каютата.
— Не — прошепна тя, но той я завлече до вратата и я блъсна грубо на пода на каютата.
— Патка такава! — сряза я той, но тя изобщо не осъзнаваше какво става. Седеше неподвижна на пода с разбъркани коси, мръзнеща, трепереща, мокра — истинско въплъщение на страданието. В отблясъка на една светкавица пред нея се откроиха черните, измити от дъжда ботуши на Сокола. Подигна бавно глава към него. Панталоните и ризата му бяха плътно прилепнали към тялото. Понечи да се обърне и да си тръгне отново, но, останала без дъх, девойката промълви умолително:
Моля ви, останете тук!
Ранена ли сте?
Не.
— Какво има тогава?
— Пуснете ме да изляза оттук.
— Няма да стане, госпожице! Сама виждате какво е навън.
— Моля ви, пуснете ме. Моля!
Треперещият глас на момичето никак не отговаряше на смелата фехтувачка, която се осмеляваше да се дуелира с него. Жена-боец като нея не бе виждал никога през живота си. Нима и като артистка бе тъй добра? В отговора му се долавяше нетърпение:
— Не може, лейди Кинсдейл! Оставате тук! — обърна се и се отправи наново към вратата.
— Вземете ме със себе си! Моля ви!
— Слушайте, да не сте полудели?
— Не, не, само че…
— Не стига, че бурята за малко да ви отнесе зад борда, ами… И освен това за мен вие представлявате ценност. Не мога да допусна да ви сполети такава участ.
— Умолявам ви, не ме изоставяйте точно сега!
Той се вгледа удивен в пребледнялото й лице. С празен поглед тя гледаше през него.
— Това, което искате, е невъзможно, госпожице — отвърна той.
— Донесете ми тогава поне лампа.
— Милейди…
— Ако изпълните молбата ми, обещавам…
— Какво странно, какво очарователно момиче!
— Да, милейди? Обещавате какво?
— Обещавам да ви се отплатя.
Веждите му се извиха нагоре.
— Моля ви да се изразявате по-ясно. Ние пиратите, знаете, сме малко тъпи и несъобразителни. Трудно се оправяме с разпи мъгляви намеци. Та какво искахте да кажете с това „отплащане“?
Да имаше как, би го ритнала. Той като че ли предусети нейното намерение, защото приклекна, прегърна раменете й и я притегли към себе си. Дъхът му, ухаещ на мета, премина по страната й. Имаше хубави, бели, равни зъби, които проблясваха при всяка от неговите опасни усмивки. Зад гъстата му брада очевидно се криеха правилни, красиви черти на лицето… Само че какво имаше тук да му мисли? Мъжът под нея бе долен пират, който щеше да я изнасили и след това ще я освободи срещу богат откуп. И още по-лошо — готова беше да му обещае всичко на този свят, само и само да не остане затворена на тъмно.
— Е, лейди Кинсдейл? — попита я той тихо.
— Ще сторя всичко, което пожелаете — процеди тя с усилие, — стига да не остана сама в това тъмно помещение. — след което додаде с колеблив глас:
— Аз… аз ви обещавам това.
Предложението й по-скоро го разгневи. Блъсна я грубо, изправи се и отиде до библиотечката. Върху нея стоеше фенер, ограден от дървена рамка, така че да не пада на пода при постоянното поклащане на кораба. Хвърляйки от време на време бдителни погледи към Скай, той измъкна отнякъде огниво и подпалки, наведе се към печката и запали въглищата в нея. Едва когато живителната топлина изпълни каютата, Скай осъзна колко много е мръзнала до този момент.
След като запали фенера, той го върна на мястото му.
— Не пипайте лампата, и печката също. Не си струва човек да се пребори с бурята, за да загине след това сред пламъци.
— Непременно ще внимавам, обещавам ви.
— Твърде щедро раздавате обещания, милейди. Ще ви се наложи да ги изпълнявате до едно.
Скай само кимна с глава. Необходимо бе да спечели малко време. На светло и топло смелостта й се върна.
Най-неочаквано Сребърния сокол пристъпи към нея, хвана я за китките и я изправи на крака. Тя без да иска изписка, но мъжът пред нея не й обърна внимание на вика й и я притисна към себе си.