Бурята поутихна и корабът вече не се олюляваше тъй много. Всеки момент Сребърния сокол можеше да се завърне. Само че този път тя щеше да се подготви предварително. Нетърпеливо започна да рови в стилните му сандъци. В тях се намериха най-различни неща — чорапи, панталони, жилетки, ризи, жакети от различен плат и скроени различно. Всички те бяха в черен цвят.
— Проклятие! — изруга тя. В мига обаче, в който вече искаше да се откаже, откри под купчина ризи сабя, остра като бръснач. Скай претегли оръжието на ръка и започна да мечтае за свободата. Но внезапни кръвта се отдръпна от лицето й — е, добре, убива капитана, а какво ще прави след това с неговите хора?
Би могла също да го задържи като заложник и да накара екипажа да потегли към Чийзъпийк Бей и после по Джеймс Ривър… Е да, но как ще удържи толкова много пирати под контрол? И все пак едно нещо не будеше никакво съмнение — докоснеше ли я Сребърния сокол само още веднъж, щеше да умре.
Досами вратата се чуха стъпки и Скай затаи дъх, но те отново се отдалечиха. Някой се изсмя, мъжки гласове заглушиха отслабващите степания на вятъра. Бурята бе победена.
Скай се хвърли на леглото и скри сабята сред гънките на плетената завивка, обърна се с гръб към вратата и се притисна към стената. Можеше ли да победи Сребърния сокол? Сигурно е много изморен, помисли си. Беше водил битка с другата пиратска банда, с бурята. А дуелът с нея самата? Всичко това бе вярно и все пак той си оставаше по-силният. Най-добре ще е да се престори на заспала и така да спечели малко време. Отново към вратата се приближиха нечии стъпки и след това затихнаха. Тя въздъхна облекчено, но в този момент Сребърния сокол влезе внезапно в каютата.
Скай притвори очи и сякаш се смали цялата — сега той трябваше да изпита състрадание към нея. Веднага обаче съжали за решението си да се обърне към стената. Вратът не биваше да се посреща гърбом. И все пак не посмя да помръдне — нека си мисли, че е заспала.
Той заключи вратата отвътре. После се насочи към печката и там се спря вероятно за да си сгрее ръцете. Миг по-късно тя едва сподави вика си. Той седна до нея и цялото легло се разлюля. Ботушите му изтрополиха един след друг на пода. С болезнена яснота осъзна следващите му действия. Почти безшумно на пода се приземи мокра риза, след пея и панталонът. Това не можеше да се сбърка с нищо друго.
Според Скай в този момент той или щеше да я докосне, или пък да се обтегне до нея. Нищо подобно не се случи. Пиратът стана, пресече цялата каюта, отнякъде долетя звън на стъкло — явно, че си наливаше коняк. Тихият му смях подсказа, че е забелязал липсата на известно количество в гарафата. Веднага след това покрай нея се възцари застрашителна тишина.
Съвсем неочаквано усети докосването — тъй нежно, тъй ефирно. За малко да трепне от изненада. Пръстите му я галеха по раменете, загърнати от покривката, след това преминаха по гърба и се спряха на бедрата й. Тя прехапа долната си устна и не издаде нито звук. Очакваше следващите му действия и се молеше. Той обаче отдръпна ръката си и легна до нея. Само малко търпение докато заспи и тогава… той оставаше в нейна власт.
Напразно обаче се надяваше да чуе до себе си равномерното, дълбоко дишане на спящ човек. Въпреки късния или по-скоро ранен час, слънцето вече се издигаше на небосклона, Сокола не спираше да се върти неспокойно. Каютата просветляваше все повече, а той все още не искаше да заспи.
Скай чакаше ли, чакаше…
Докато по някое време престана да чака. Умората или конякът я налегнаха и тя заспа преди него.
Минути по-късно, или пък бяха изминали часове, се пробуди, примига няколко пъти, осъзнавайки, че се намира в леглото на пират и то само по гащички, чорапи и жартиери, завита в покривка, в чиито гънки бе скрила и сабя. Сега беше моментът да определи тактиката си, да се обърне към врага и да го погледне право в лицето. Когато обаче погледът и се проясни съвсем, тя разбра, че насън вече се е извъртяла към него.
Той лежеше по гръб със спуснати клепачи, а безредната му черна коса се спускаше върху челото.
Какъв правилен нос! А ако си обръсне и брадата ще изглежда още по-добре… Но какво от това? Така или иначе този човек си оставаше разбойник и мошеник.
Отредено й беше обаче тъкмо тази заран да осъзнае докрай колко привлекателен е този разбойник и мошеник. Дори и насън мъжът до нея си оставаше представителен, широкоплещест, мускулест, опален от слънцето. Тъмни косъмчета се виеха по могъщите му гърди, който постепенно преминаваха в тънък кръст и не по-малко стройни бедра… Кръвта се покачи в лицето й. Погледът спря дотук и бързо-бързо се върна на лицето му, откъдето вече я гледаха неговите очи. Той й се усмихна дружелюбно.