Той се изсмя, изправи се и вдигна сабята от пода.
— Моля ви да разграничавате нещата, милейди. Ако Джек беше жив и вие прекарахте нощта в каютата му, неминуемо щяхте да забележите някои разлики.
— Наистина ли? Е, да, ако бях някоя пристанищна проститутка, сигурно щях да си кажа: „Ето на, на тоя зъбите още не са изпопадали и устата му не миришат чак като сметище.“ Само че аз не съм пристанищна курва, сър, и за мен негодяят е и си остава негодяй. Така поне са ме учили там, откъдето идвам.
Сребърния сокол отново се разсмя.
— О, какъв възвишен дух. Възхищавам се от благородните ви идеали, но любовта към истината ми налага да ви кажа, че жената си е жена, а мъжът трябва да се оценява според действителните му способности, а не според мястото му в обществото. Върху дюшека и най-изисканата дама, и най-благородната херцогиня се въргалят по същия начин, както го прави и продажната жена. Всички те копнеят за страст, шептят името на любимия, галят косата му и се притискат към него. — Той направи няколко крачки към масата и се наведе плътно над нея. — Тя овладява всичко това много по-бързо, ако зъбите му са на мястото си.
— Учудвам се откъде черпите тази самоувереност!
— Може и да не вярвате на думите ми, лейди Кинсдейл, но едно нещо сигурно сте разбрали вече — ако бяхте прекарали нощта с Джек, сега щяхте да сте вече труп и нямаше да разсъждавате по въпроса кой мъж бил по-добър, кой — по-лош.
— Думите ми не бяха отправени към мъжете изобщо, а само към разбойниците и негодяите сред тях.
— Какви тежки слова, милейди! И всичко това, след като ми обещахте да изпълните всяко мое желание, да ме ощастливите, да ме разтушавате в забавлявате?
— Да Ви разтушавам и забавлявам ли! — Тя скочи разгневена и успя да го докачи с юмрук по брадичката, преди той да я хване за китката. Удачното попадение я изпълни с удовлетворение, но в този миг съзря вената, която пулсираше на врата му и по тялото й пропълзя страх. Очевидно беше разгневен. Щеше ли да се нахвърли сега върху нея?
Без да отклонява погледа си от пирата, тя бавно седна обратно на стола. В мигове като този, когато в очите му заискряваха сини светлинки, темпераментът му се развихряше. Беше изпитала това на собствен гръб. Той обаче не отвърна на удара й. Преглътна само, за да сподави яростта си, и се усмихна наново.
— Известно ли ви е, милейди, че имате прекрасни гърди?
— Какво? — Тя премести поглед надолу. Тялото й над кръста беше напълно разголено. Освен това явно мръзнеше, тъй като и зърната на гърдите й се бяха втвърдили като пъпки на роза. — О-о… — Когато бе станала да го удари, бе забравила да вземе завивката със себе си. А сега напразно се опитваше да се загърне.
— Милейди, търпението ми си има все пак граници. Какво ли не опитахте досега — и гръкляна искахте да ми прережете, и брадичката ми да строшите. Но не успяхте. За в бъдеще ви препоръчвам да овладявате емоциите си.
Смехът му я обърка съвсем и тя се опита безуспешно да се отскубне от хватката му. Цветът на очите му отново се промени, този път се обагриха в топло сиво. Тя не успя да отгатне посланието им, но същевременно дъхът й замря и горещи потоци заляха тялото й. В стомаха й нещо се преобърна и отчаяна, тя навлажни с език пресъхналите си устни.
— Моля ви! — изпъшка, без да осъзнава изобщо за какво всъщност моли.
Той пусна китката й и тя бързо и нервно придърпа завивката към себе си. Не знаеше как да прикрие своята неувереност.
— Аз… аз… не съм ви обещавала да ви развличам.
— Но нали казахте, че ще направите всичко, което пожелая — напомни й той с иронична усмивка, след моето се обърна и нахлупи шапката си върху главата. — Аз мога да чакам, госпожице. Благодарете на Бога, че съм толкова търпелив! — преметна каиша с корсарския нож около кръста си, щракна токата, взе сабята под мишница, като не забрави да прибере и една малка кама от библиотечката. — Не знам, да ви оставя ли подноса или… А не, готвачът е бил достатъчно съобразителен и не е сложил нож до купичката с мармалада. А сега довиждане, скъпа, и умната! — поздрави я церемониално с шапка з ръка и напусна каютата.
Скай седеше като прикована за стола. Едва когато чу щракането на резето, скочи, изтича до вратата и инстинктивно заудря по нея. Отново я бяха заключили!
Вбесена, тя изруга и помете подноса от масата. Парченца от порцеланови чашки се разлетяха на всички страни, купичката се счупи на две и ягодовият мармалад се разля на пода. В този момент вратата отхвръкна и Сребърния сокол влетя обратно в каютата. Очите му пръскаха сини светкавици.