Едва успя да сподави възмутения си вик. Нейните рокли и накити бяха красиви и скъпи, така че по-скоро трябваше да е доволна, че изобщо може да разполага с тях.
— Ще отнеса тези неща оттук. — С безизразно лице Ероусмит посегна да прибере подноса с парчетата в него.
— Почакайте за момент! — помоли Скай. Младежът също бе пират, но за разлика от други правеше добро впечатление. — Ще запалите ли лампата? Започна да се стъмва.
— Аз ще се погрижа за това, Робърт.
Сепнати, и двамата едновременно се обърнаха към вратата. Там стоеше Сокола.
— Слушам, капитане, както наредите. — Робърт се поклони на Скай и излезе.
Сребърния сокол затвори вратата след себе си, отправи се с бавни крачки към библиотечката и запали фитила на фенера. Скай наблюдаваше действията му с учудване. Смяташе, че ще поиска да се възползва от нейната фобия… Едва ли е уместно да се благодари на пират само затова, че и той веднъж е проявил човещина. И то след всички злини, които й беше сторил.
— Движим се с попътен вятър на юг — обясни той. — Мисля, че огънят е излишен, така че лампата стига.
Скай кимна безмълвно.
— Не знам защо си помислих, че вече сте се облекли.
— Дрехите ми пристигнаха току-що.
— Е, сигурен съм, че ще откриете нещо подходящо. Ще ви помогна, а след това ви се разрешава да се поразтъпчете за един час на палубата.
— Мога да се облека и сама.
— Я да видим какво мога да направя за вас? — Гласът му придоби заплашителна интонация. Очевидно беше решил отново да изостри отношенията. В един момент ще успее да ме обезсили, помисли си тя. Постоянните дрязги и битки буквално й късаха нервите.
— Вие… казвам ви…
— Щом като ми разрешавате, ще ви избера сам нещо. — Отправи се към раклата, тя се завтече след него и го хвана за ръката. Уплашена, впери поглед в засъхналата кръв по ръкава му.
— Вие сте ранен!
— Няма нищо страшно, милейди. Острозъба харния ме нападна. — Девойката преглътна, но не каза нищо. — А сега, бъдете така любезна да ми пуснете ръката… .
— Не, няма нужда отново да се ровите в нещата ми. Първият път също нямахте право да вършите това.
— И вие пребъркахте сандъка ми, когато открихте там сабята. Аз лично прегледах багажа ви, воден от далеч не тъй войнствени подбуди. Ще ми се да бъдете прилично облечена. — Отскубна се от нея и коленичи. Отвори капака на раклата и извади корсет, семпла блуза и светлосиня ленена рокля с къси ръкави, гарнирана с дантели, която беше предвидена за горещото лято във Вирджиния. — Тези банели са истински инструмент за мъчения. Нямате нужда от тях. Чорапи също не ви трябват. Независимо от лекия ветрец, вечерта е достатъчно топла.
Самоувереността, с която се ровеше в дрехите й, я подразни и тя се опита да го изблъска встрани.
— Сър… мистър Сребърен сокол, нали така ви е името? Как изобщо да ви наричам?
Широко ухилен той приседна на пети.
— Мисля, че би ми допаднало обръщението „милорд“, лейди Кинсдейл. Или пък, да кажем „повелителю мой“.
— Никога няма да кажа такова нещо!
— Ами тогава простичкото „Соколе“ стига. А сега настъпи моментът да се облечете в тази лятна мечта.
Скай се изправи в цял ръст.
— Само с груба сила можете да ме накарате да…
Той подигна пренебрежително рамене.
— Щом като настоявате… На мен лично ми е все едно.
— Стой! — извика тя и се отдръпна назад. Нямаше сили да продължава битката. Пък и болките, резултат на недотам нежното му отношение към нея, не бяха още отшумели.
Той стоеше неподвижен и наблюдаваше страдалческото изражение, с което отмахна завивката от себе си.
— Я престанете да ми се правите на Офелия. Не сме в театъра. — Приближи се и продължи: — Махнете и копринените чорапи! Много бият на очи.
Предположението й, че ще успее да го засрами по някакъв начин, се оказа чиста заблуда. Небрежно я вдигна, хвърли я на леглото и се зае да свлича чорапите й наедно с жартиерите. Скай се съпротивляваше колкото може, но всичките й ритници и замахвания само го развеселяваха.
— Абе, вие няма ли да се умирите! — викна той, опитвайки се да издърпа блузата през главата. — Цяло мъчение е да ви облече човек, както сте се разбеснели! По-лесно девственица ще разсъблечеш!
Изправи се с подигравателна усмивка, а тя бързо си пъхна ръцете под копринените жартиери.
— Едва ли някога сте се запознавали с девица. — Докато казваше това, нейният противник стоеше до леглото и я наблюдаваше със стоманеносив поглед. Внезапно тя осъзна, че вместо да прикрива голотата и, нейната блузка по-скоро я подчертаваше. Гърдите и бедрата изпъкваха предизвикателно изпод тънкия, фин плат. — Защо ме унижавате така? — попита с усилие. — За какво ви е да ме измъчвате?