— Скай!
Внезапно светлина обля всичко наоколо. Тя запримига. Лежеше в леглото на Сребърния сокол, до него самия. От другата й страна беше дървената стена на каютата — спомни си как биеше до преди малко с юмруци по нея.
— Фенерите са угаснали! — оплака се. — Съжалявам, Скай. — Той я взе много внимателно и нежно в ръце. Тя осъзна, че под завивката тялото му е голо, но въпреки всичко се сгуши трепереща в него. Ръцете му галеха косата й, страните й. — Успокой се, Скай… Светлината никога не ще изгасне, обещавам ти.
Постепенно спря да трепери и заспа безметежно.
Дълбокото и равномерно дишане го накара да се отмести малко и той с вълнение заразглежда обляното в сълзи лице. Беше хубава, трябваше да признае това. Разбра, че рано или късно ще изгуби битката с това момиче. Тя беше негова пленничка, но прикованият във вериги бе той. Никога нямаше да му даде сърце да я пусне ей така. Преди да приключи всичко, тя трябва да бъде негова. И тогава вече честта й ще му принадлежи.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Скай се стресна в съня си и разбра, че е сама в леглото. Надигна бързо глава, огледа се, но Сребърния сокол го нямаше.
Легна отново със стон и запроклина слабостта си, която я накара да заспи в прегръдките му. Този пират постоянно я изненадваше. Можеше да бъде корав и непреклонен, а после — внезапно тъй нежен, тъй чувствителен. Как само разбираше ужаса й от тъмнината…
И все пак всичко това нямаше никакво значение. Тя не просто лежа до него в леглото, тя дори се сгуши в голото му тяло.
Единият от фенерите гореше, а пердетата бяха спуснати. Скай се измъкна от леглото, изтича до прозореца и дръпна кадифените завеси. Заслепиха я златно сияние и морската синевина. Океанът се простираше, докъдето стига погледът и се сливаше с хоризонта.
На вратата се почука. Скай не беше се облякла още, но нощницата поне я прикриваше от глава до пети и затова тя извика:
— Влез!
С поднос в ръце в каютата пристъпи Робърт Ероусмит.
— Добро утро, милейди — кимна му и той постави подноса на масата. С церемониален жест вдигна сребърния капак и в гласа му се появиха триумфални нотки. — Прясно мляко, яйца и свински котлет. — Не бе способна да се противи нито на великолепния поднос, нито на любопитството си.
— И прясно мляко ли?
— На зазоряване срещнахме приятелски кораб от Чарлстоун, милейди. — Тук Робърт се поколеба за миг. — Капитанът заръча да донесат на борда вана и купи още френски сапун. Предупредих го, че може да не искате да използвате ваната заради опасността от болести, но тъй като самият той се къпе най-редовно, реши, че и на вас това ще се хареса.
— Е, тук той е прав — но къде остана гордостта й? Нали трябваше категорично да отблъсва всяко благоволение, което й оказваше този мизерен тип? От друга страна — ако останеше мръсна, щеше ли това да спаси нейната чест? Смешно бе и суеверието, че когато се къпе човек, в тялото му може да проникнат болести или зли духове. Беше израсла в места с горещ климат и къпането бе привично за нея.
— Ще я донеса по-късно, както и кофи с вода. А ако водата не ви стигне, можете и сама да си стоплите. Ще запаля печката и ще ви оставя един пълен казан.
Тя поблагодари на Робърт и седна на масата. Докато ядеше котлета, го наблюдаваше как разпалва огъня.
— Чарлстоун… — промърмори тя. — А сега се движим към Ню Провидънс, нали? — Познаваше околностите на острова. Там имаше пиратско пристанище. Пъргавите и подвижни кораби на морските разбойници бяха в състояние да маневрират без усилия сред скалите и плитчините, докато по-тромавите военни и търговски кораби често се разбиваха в коварните коралови рифове. Вероятно английските собственици на острова нямаха необходимата енергия, за да се справят с пиратството. До слуха на Скай бе достигнало, че на Ню Провидънс е в сила законът на най-силния сред присъстващите там разбойници.
Робърт пъхаше въглища в печката и затова трябваше да мине известно време, докато отговори.
— Права сте, милейди, плаваме към Ню Провидънс. Познавате ли острова?
— Чувала съм твърде много за него.
— Няма от какво да се страхувате. Сокола няма да позволи да стъпите на сушата, а освен това там няма да стоим дълго. После продължаваме към Боун Кей, където думата му е закон. Не се плашете, той ще се погрижи за сигурността ви.
— Сигурност? — повтори тя с ирония.