Скай инстинктивно тръгна към зашеметения момък. В този момент русокосият разпори полите и с широк замах. Тя успя да скочи встрани, преди стоманеният връх да се забие в тялото й.
— Не се страхувайте, милейди! — извика плешивият. — Малкият не е мъртъв, само дето малко спи!
— И никой да не пречи вече на представлението, ясно ли е! — взе отново думата Едноокия Джек. — Ако и под завивките е толкова темпераментна, никой да не ми я убива.
Този бой е просто игра за тези типове, помисли се Скай. За тях убийството ще си остане игра до момента, в който се задавят в собствената си кръв.
— En garde, Monsieur! — предизвика тя русокосия си противник, след което се препъна и залитна напред, както и всички останали на кораба. Внезапно изникнал кораб-чудовище нанесе таранен удар отляво. Всички до един, и пирати, и моряците от екипажа, загубиха равновесие и се заоглеждаха объркани.
Никой не беше забелязал приближаването на чуждия кораб, изплувал като призрак от морските дълбини.
Неистови писъци огласиха кораба и, разбира се, дуелът между Скай и русокосия пират не можеше да продължи. Радостта й обаче трая твърде кратко. И вторият кораб не носеше спасение, защото и той се оказа… пиратски.
Припламнаха мушкети, въздухът се изпълни с пронизителен рев, наново куки задълбаха дървения борд, а новодошлите наскачаха от такелажа върху палубата. Битката се разгоря отново.
— Сребърния сокол! — изкрещя нечий глас. — Ей там, горе, при въжетата! Хвърляйте веднага оръжията и той ще ви подари живота!
— Мълчи, страхливецо! — извика друг глас. — Едноокият Джек е моят капитан! Няма да седна да пълзя пред Сребърния сокол, я!
— Гледайте, гледайте, ей го там!
Скай забрави за противника си. Отпуснала оръжие, тя се загледа нагоре.
Той стоеше там, облечен от глава до пети в черно. Черна копринена риза, брокатена жилетка със сребърни нишки, тесни панталони, обхванати до хълбоците от високи ботуши, сребристо орлово перо, забодено в черната шапка. Грижливо поддържана сребристочерна брада покриваше долната част на лицето, а над горната устна изпъкваха стилни черни мустачки. Сребърния сокол се спусна пъргаво по такелажа и се приземи на палубата. Още не стъпил на дъските, той вече трябваше да влезе в двубой с един пират.
— Предайте се! Плячката тук, господа! В противен случай ще умрете! — Гласът му наподобяваше гръмотевица, предизвикваща небето и Бога.
Първи оказаха съпротива някои горди, прослужили пирати. Те обаче загинаха тъй бързо, че Скай изобщо не можа да стане свидетел на какъвто и да било двубой. Това, което видя, бяха святкащата сабя на Сребърния сокол, плавните му скокове и очарователният боен танц на неговото тяло. Никой от пиратите не смееше да го напада поединично, събираха се на групички и неизбежно намираха смъртта си.
Скай наблюдаваше битката с възхищение и изобщо не мислеше за собствената си безопасност. Все нови и нови привърженици на Сребърния сокол се изсипваха на порутения кораб, начеваха се нови и нови двубои.
Насред битката Сребърния сокол се разпореди:
— Вземете за заложници някои моряци от екипажа!
— Соколе, ще ти видя сметката! — изкрещя Едноокия Джек.
— Добре казано, Джек! А сега да видим как ще го направиш!
Наоколо звънтеше стомана, битката се разгаряше все повече.
Внезапно русокосият пират се нахвърли с разкривено от бяс лице върху Скай и тя успя да парира удара му едва в последната секунда. С отскок встрани се изплъзна и от последващата му атака, след което забоде върха на сабята си във врата на своя противник. Той се строполи, облян в кръв, на земята, а тя, дишайки тежко, залитна право сред звънтящите острия на биещите се.
В този миг на кораба се възцари гробна тишина. Дори и бурята замлъкна. Заплашително надвисналите буреносни облаци, примесени с барутен дим и пушек, се издигнаха като изкуствената мъгла, която можеше да се види по лондонските театрални сцени. Сякаш чудати, призрачни актьори бяха заобиколили отвсякъде Скай. Екипажът на кораба беше изтласкан към каютата на кърмата — хората на Сребърния сокол ги охраняваха с оръжие. Вторият помощник подкрепяше малкия Дейви, опипаше ранената си глава. Скай никога вече нямаше да види похотливите гримаси на Едноокия Джек — тялото му лежеше проснато насред локва кръв.
А на балюстрадата от тиково дърво, стигаща чак до кормилото, стоеше изправен Сребърния сокол, положил ръка на дръжката на сабята си. Той гледаше втренчено Скай и трупа на пирата, загинал от нейната ръка.
— Браво, милейди! А сега, моля, бъдете послушно момиче и хвърлете веднага оръжието!
Явно той държеше вече кораба под своя контрол. Само че тя не беше се хвърлила в бой против първата банда пирати, за да капитулира пред втората. Скай поклати глава в несъгласие, Сребърния сокол повдигна вежди, скочи от балюстрадата и се насочи към нея.