— Да, но ако капитанът ни разреши, няма да има нищо лошо. Моля те, Мади, иди да го попиташ.
— Добре, но това никак не ми харесва.
Мадлен излезе с недоволно мърморене и захлопна вратата. Младото момиче бързо се облече в рокля от виолетово кадифе, която ярко контрастираше със светлорусата й коса. Мадлен се върна и й съобщи, че капитанът е разрешил да излязат на палубата.
— Повтарям, че това никак не ми харесва и трябва да свършим по-бързо — непреклонно заяви тя.
— Къде е капитанът? — попита девойката.
— Ето го там. Изненадана съм, че ти разреши да излезеш през деня след всичко, което се случи с онзи нещастен моряк.
Бетина се извърна и видя капитан Мариво, който се караше с един моряк от екипажа.
— Бетина, погледни! Кораб! — извика Мадлен. Девойката се обърна и видя в далечината кораб, който се движеше към тях.
— Дами, трябва бързо да се приберете в каютата си! — нареди капитанът. Бетина подскочи от изненада, защото изведнъж той се озова зад гърба й. — Ако този негодник си бе вършил работата, вместо да ви зяпа, щяхме да видим кораба навреме. Сега той се движи право към нас.
— Има ли нещо тревожно в това, капитане? — загрижено попита Бетина и смръщи вежди.
— Не виждам флаг и вероятно това е пиратски кораб.
— Но те няма да нападнат „Песента на вятъра“, нали? — ужасено извика тя.
— Надявам се, че не, мадмоазел, но никой не може да бъде сигурен. Ще се опитаме да им се изплъзнем. Ще ви помоля обаче да заключите вратата на каютата си. Не отваряйте, докато опасността не премине, и не се тревожете. И преди сме се срещали с пирати и сме ги побеждавали.
Бетина усети, че й прилошава. Капитанът каза да не се тревожи, но как можеше да не се тревожи? От момичетата в манастира бе чувала ужасяващи истории за пиратите. Те бяха отвратителни мъже! Ограбваха, убиваха и изнасилваха жените!
— Мади, страх ме е — прошепна Бетина със задавен от сълзи глас.
— Не бива да се тревожим. Нашият кораб е много бърз, детето ми. Пиратите няма да могат да ни настигнат. Освен това онзи кораб може да се окаже приятелски. Не бива да се страхуваш, Бетина. Капитанът и аз ще те защитим.
Думите на бавачката й я поуспокоиха, но не напълно. След известно време проехтяха изстрели; сивите очи на Мадлен се разшириха, а Бетина пребледня като платно. Чу се силен трясък и те разбраха, че една от мачтите на кораба е паднала.
„Песента на вятъра“ се разлюля от сблъска между двата кораба. Отново прозвучаха изстрели и се разнесоха предсмъртни викове.
Мадлен падна на колене и започна да се моли. Бетина веднага я последва. Не след дълго изстрелите утихнаха и до слуха им достигна смях. Може би екипажът на „Песента на вятъра“ бе спечелил битката. Дали вече бяха в безопасност? Ала внезапно се чу английска реч. Моряците на „Песента на вятъра“ бяха французи и говореха само френски! Значи пиратите бяха победили!
ШЕСТА ГЛАВА
— Ей, кап! Женската, дет’ ти рекох, че е на кораба, сигур е скрита някъде в трюма или в някоя каюта.
— По дяволите, човече, не можем да стоим тук цял ден! Претърси кораба, но побързай!
Бетина усети как по гърба й се стича студена пот и в този миг й се искаше да умре.
— О, защо капитанът не ни даде някакво оръжие? — отчаяно прошепна тя и сплете пръсти, за да спре треперенето им.
— Не е очаквал, че ще загуби битката — тихо отвърна Мадлен. — Но не се тревожи, Бетина, аз ще кажа на водача им, че могат да спечелят голямо богатство, ако те доставят жива и невредима на граф Де Ламбер. Той несъмнено ще плати какъвто откуп му поискат. Той е французин и държи на честта си.
— Но тези мъже са пирати, Мади! — извика Бетина. — Те ще ни убият!
— Не, скъпа моя. Няма да ни убият. Не бива да се тревожиш за това и не бива да изглеждаш уплашена, когато ни открият. Преструвай се, че не говориш английски. Аз ще говоря вместо теб. И, за Бога, не избухвай пред тези мъже! — предупреди я Мадлен. — Ако го направиш, те ще си помислят, че не си лейди и не си от благородно семейство.
— Твърде съм уплашена, за да се гневя.
— Добре. А сега по-добре да се помолим техният водач да е жаден повече за пари, отколкото за страст.
— Не те разбирам, Мади.
— Няма значение, скъпа — отвърна Мадлен, но гласът й издаде нейната тревога. — Само помни: не бива да казваш нищо!
Чуха се смях и приближаващи стъпки.
— Нямаше я в трюма, а и останалите каюти са празни, кап. — Дълбокият глас звучеше точно пред вратата и в следващия миг някой заблъска по нея.
Бетина не бе на себе си от страх. Беше сигурна, че днес ще умре и Мадлен нямаше да може да й помогне с нищо. След няколко минути вратата се откърти и Бетина се вцепени от ужас, когато видя насреща си брадато и ухилено мъжко лице.