Бетина не се отдръпна, когато ръцете му се обвиха около нея и прие целувката му с наслада. Беше уморена от споровете с него. Както винаги той беше прав — радваше се, че знае истината.
— Простено ли е всичко? — попита Тристан, като я притисна по-силно до гърдите си.
— Да — прошепна Бетина и погледна усмихващите й се сини очи. — Но как си се научил да говориш френски толкова добре? Да не би да се преподава в английските училища?
Тристан звучно се засмя.
— Единственото обучение, което съм получил, бе от един стар английски капитан. Бях на кораба му като негов личен прислужник, когато бях на четиринадесет години. Той ме научи да чета и да пиша на английски.
— Но нали си англичанин! — изумено възкликна тя.
— Не, малката ми, аз съм французин. Моите родители бяха французи и аз съм роден в малко рибарско селище на френския бряг.
— Тогава защо плаваш под английски флаг?
— Вече нищо не ме свързва с Франция, а Англия бе добра към мен. Франция е моята родина, Жюл също е французин, но повече от дванадесет години и двамата не сме се връщали във Франция. Плуваме под английски флаг и живеем на един от Карибските острови. Сега моят дом е тук.
— Значи и Жюл е французин?
— Да. Когато Кейси произнесе името му, аз си помислих, че сигурно ще разбереш. Затова не ти казах, че фамилното ми име е Матис. Не бих искал хората ми да разберат, че капитанът им е французин. Ще запазиш ли тайната ми?
— Ако желаеш — засмя се Бетина. — Но защо не искаше да се разбере какво е моето фамилно име? Ти не го каза нито на графа, нито на Кейси, въпреки че те знаят, че съм французойка.
— Исках да запазя името ти в тайна, защото сигурно има обявена награда за този, който узнае твоето местонахождение. Въпреки че вярвам на Кейси, аз не вярвам на хората му, а още по-малко вярвам на Габи. Ако те не знаят коя си, няма да мога да продадат тази информация на никого. Искам да запазя в тайна твоето име, докато се намираш на този остров.
Младата жена се усмихна. Никога досега не е бил толкова откровен с нея и сърцето й се изпълни с топлина при мисълта за доверието му в нея. Но какво място заемаше дон Мигел де Бастида в живота на Тристан? Дали някога щеше да й разкаже за тази част от миналото си?
— А сега ти ми отговори на един въпрос.
— Какъв е той? — попита тя.
— Когато разговаряхте с майка си онази сутрин, ти й каза нещо, което не можах да разбера — че си била в къщата на Де Ламбер по-малко от един ден.
— Сигурно си спомняш, че имаше буря — бързо отвърна младата жена. — Нали ми каза, че тя те е задържала.
— Да, тя дойде от запад и продължи на изток и моят кораб попадна в нея, но корабът на който беше ти, имал значителна преднина и със сигурност е избягнал бурята. Вероятно си пристигнала на остров Сен Мартен два дни преди мен.
— Аз… аз имах неприятности, преди да открия графа, това е всичко. — Бетина бе забравила ужасите от първия ден на пристигането си на остров Сен Мартен и не искаше да си ги припомня.
— Какво се случи?
— Нищо — отвърна младата жена и прехапа устни.
— Какво се случи, Бетина? — настоя Тристан. Знаеше, че тя крие нещо от него.
— Добре — въздъхна Бетина и приседна на крайчеца на леглото, след което му разказа всичко, което се бе случило с нея, преди да намери Пиер, дори и това, че мислено се бе молила Тристан да се появи и да я спаси.
— И след всичко това аз те отвлякох, вързах те и отново те изнасилих — мрачно рече той. — Нищо чудно, че си искала да ми отмъстиш. Заслужавам да бъда изтезаван и бит с камшик!
— Но ти не знаеше какво се бе случило с мен, Тристан. Ти просто искаше да ми дадеш урок, който вече научих достатъчно добре.
— А граф Де Ламбер погрижи ли се за Антоан Готие?
— Аз не му казах какво се бе случило, не съм казвала и на майка си. Всичко бе свършило и исках да го забравя. Ти се единственият човек, на когото го казвам. Но аз се съмнявам, че Пиер би направил нещо, дори и да знаеше. Ти беше прав за него, Тристан. Той е егоистичен и самовлюбен мъж точно какъвто беше и Андре Верлен.
— Е, изглежда, че всеки път, когато се опиташ да избягаш от мен, попадаш в беда — ухили се Тристан. — Ще трябва да се погрижа никога да не те изпускам от поглед.
Приближи се към нея, а очите му искряха от желание. И когато нежно я положи в леглото, тя забрави всичко.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Тристан помогна на Бетина да стане от масата и я придружи до дивана пред камината. Пламъците на огъня и свещите в големия полюлей над масата осветяваха стаята, но в салона цареше полумрак и бе хладно, тъй като навън наближаваше буря.