Младата жена се облегна назад, като не откъсваше поглед от родителите си. Питаше се как ли ще реагира Кейси, като разбере, че има голяма дъщеря, която скоро ще го направи дядо.
Жизел и Кейси нежно си шепнеха, забравили за всичко на света; имаха да си кажат толкова много и не знаеха откъде да започнат.
— Как си попаднала на този остров? — най-после попита Кейси. Съпругът ти с теб ли е?
— Андре умря миналата година.
— Значи тогава можем веднага да се оженим? — с надежда я погледна капитанът и взе ръката й в своята.
— Да, любов моя. А колкото до това как съм попаднала на един от Карибските острови, дойдох, за да присъствам на сватбата на дъщеря си, която така и не се състоя. Тристан ме доведе тук, след като отвлече Бетина от остров Сен Мартен.
— Бетина — промълви Кейси. — Когато за пръв път я видях, тя ми напомни за теб, но никога не съм и сънувал, че е моя дъщеря.
— Ти си я виждал?
— Когато Тристан за пръв път я доведе на острова. Момичето ме помоли да й помогна да избяга. О, Господи, какъв глупак съм бил! — Погледна към наедрелия корем на Бетина и очите му се присвиха. — Тристан ожени ли се за нея?
— Не, но… — Тристан влезе и прекъсна думите й.
— Кейси! Радвам се да те видя!
— Няма да е за дълго, приятелю — изръмжа Кейси и юмрукът му се заби в челюстта на Тристан.
Младият мъж се олюля от силния удар и се свлече до стената. Поклати глава и разтри брадичката си, а след това недоумяващо погледна към Кейси.
— По дяволите, човече! Какво ти става?
— Това е само за начало, младежо — заплашително го изгледа Кейси, докато го чакаше да се изправи.
В този миг Бетина стана от дивана, прекоси стаята и застана пред Тристан, а очите й умоляващо се впиха в лицето на баща й.
— Не искам да му причиняваш болка — каза тя.
— Да не би да го защитаваш, след всичко, което ти е причинил? — гневно извика Кейси.
— Опитах се да ти кажа, Райън, че те са щастливи — тихо се обади Жизел.
— Ще ми обясни ли някой какво става тук? — намеси се Тристан, изгубил търпение.
— Кейси не му обърна внимание и погледна към Жизел.
— Разказвала ли си й за мен? — намръщено попита той.
— Разказах й миналата година, когато напусна дома си, за да се омъжи — усмихна се Жизел.
— Вие двамата се познавате? — изумено възкликна Тристан.
Кейси въздъхна и тъжно поклати глава.
— Не знам какво да правя с теб, младежо. Иска ми се да те разкъсам на части, но моята дъщеря не желае да ти причинявам болка!
— Твоята дъщеря! — Тристан отмести поглед от суровото лице на Кейси към усмихнатото лице на Бетина. — Не вярвам на това!
— Да, но е истина — каза Кейси. През всичките тези месеци ти си спал с моята дъщеря, но ако знаех по-рано, тя никога нямаше да е в това състояние.
— Истина ли е това, мадам? — обърна се Тристан към Жизел.
— Да — гордо отвърна жената.
— Света майко! И двамата родители са под един покрив с мен! — избухна Тристан. — Защо точно ти, Кейси? Исусе Христе! От всички мъже на този свят, защо точно ти трябваше да бъдеш нейният баща?
— Глупав въпрос, младежо. Майката на Бетина е единствената жена, която съм обичам и я обичам от двадесет години.
— Много добре. Ти си неин баща, но това не променя нищо — каза Тристан.
— Това променя едно нещо, Тристан. Трябва да се ожениш за дъщеря ми.
— Няма да го направя! — изрева младият мъж.
— Тогава, след като бурята утихне, Бетина ще напусне острова с мен.
— Няма да стане! Тя ми обеща, че ще бъде една година с мен. Да не би да искаш да наруши дадената си дума?
— Вярно ли е Бетина? — попита баща й.
— Да.
Кейси въздъхна тежко.
— Щом като не искаш да се ожениш за нея, младежо, тогава няма повече да спиш с нея. Аз ще остана тук, за да съм сигурен, че няма да я докоснеш.
— Никой няма право да ми казва какво да правя и какво да не правя, Кейси, особено в моята къща!
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да отведа Бетина.
Тристан разбра, че Кейси говори сериозно. Какво да направи? Още не бе готов да се раздели с Бетина.
— Защо не попиташ нея какво мисли за тона? — внезапно рече Тристан.
— Няма значение какво мисли тя — отсече Кейси. — Тя е моя дъщеря и аз няма да гледам как спи с мъж, за когото не е омъжена.
— По дяволите, Кейси! Нищо не мога да й сторя в сегашното й положение. Какво значение има дали ще спим в една стая, или не?
— Прав си. След като така и така не бива да я докосваш, защо си толкова упорит и настояваш да спи в леглото ти?
— Защото обичам да я усещам до мен.
— Съжалявам, Тристан, но не мога да го позволя.