— Двамата с Тристан също разговаряхме, мамо. Той няма да се ожени за мен, защото се страхува да се обвърже. Ала той ме помоли да остана при него. Ще бъде същото както, ако сме женени, но без брачните клетви.
— Но той може всеки момент да те напусне!
— Може да го направи дори и да сме женени.
— Мъжете се чувстват отговорни към съпругите си.
— Знам, но Тристан се ужасява от брака и няма да позволи да го накарат насила да се ожени за мен. Но аз го обичам, мамо, и искам да остана при него.
— Значи най-накрая си призна, че го обичаш. Знаех го още, когато настояваше, че го мразиш и ненавиждаш — кимна Жизел.
— Може би си права. Тогава също съм го обичала, но сега го знам със сигурност. Ще говориш ли с Кейси? — с надежда в гласа попита Бетина. — Не искам тази раздяла, мамо. Измина само една нощ, а Тристан ужасно ми липсва. Искам го до мен всяка нощ, искам да знам, че дори и бременна, с огромен корем, той все още ме желае.
— Ще поговоря с баща ти. — Жизел стана и прегърна дъщеря си. — Но Райън едва ли ще се отстъпи. Не храни големи надежди, скъпа моя. Все пак мисля, че ти недооценяваш влиянието, което имаш върху Тристан.
Бетина слезе на вечеря с натежало сърце. Следобед майка й бе разговаряла с Кейси и й бе съобщила, че той не е променил решението си. Кейси бил убеден, че ако му се даде малко време, Тристан сам ще разбере, че трябва да се ожени за Бетина. Ала младата жена не вярваше, въпреки че й се искаше баща й да се окаже прав. Сега й предстоеше да съобщи на Тристан, че Кейси не е променил решението си, и че двамата ще продължават да спят в отделни стаи.
През деня Тристан беше в добро настроение и тя знаеше, че той очаква да чуе, че Кейси е отстъпил. Дали щеше да се ядоса, след като разбереше, че очакванията му са били напразни?
Бетина седна на дивана пред камината. Освен неприятния разговор, който й предстоеше, през целия ден тя не се чувстваше добре. Измъчваха я болки в гърба.
Поройният дъжд не спря през целия ден. Все още проблясваха светкавици и се разнасяше тътенът на гръмотевиците.
Тристан се настани до нея и взе ръката й в своята.
— Майка ти говори ли с Кейси? — тихо опита той. — Да.
— И?
Бетина пое дълбоко въздух.
— Не е променил решението си, Тристан. Поради някаква причина е убеден, че ти ще промениш своето.
— Тогава ти трябва да му се противопоставиш — спокойно каза младият мъж, ала Бетина знаеше, че това е заповед. — Ти не си малко момиченце, Бетина — добави той, — и можеш да постъпваш както решиш.
— Ако Андре ми беше забранил да живеем заедно, аз нямаше да се съглася, но Кейси е истинският ми баща и знам, че той е загрижен за мен. Той не го прави, за да те дразни, Тристан, знаеш, че ти е приятел. Той смята, че това е най-доброто решение за мен и аз няма да престъпя волята му.
— Така ли искаш да живеем? — попита обидено Тристан.
— Мразя да спя сама. Искам да си до мен. Казах ти, че те обичам и не те излъгах — обичам те с цялото си сърце. Ти си смисълът на моя живот. — Бетина замълча за миг. — Дай малко време на баща ми. След като се увери, че ти няма да промениш отношението си към брака, може би ще отстъпи и ще се примири.
Тристан не отговори, но за нейна изненада я притегли към себе си и нежно я прегърна. Дълго стояха така, притиснати един до друг, заслушани в далечния тътен на затихващата буря.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Беше средата на август и през тази част на годината ураганите често връхлитаха върху Карибските острови.
Изминалият месец бе тих и спокоен. Тристан и Кейси не се караха и обикновено младият мъж бе в отлично настроение. За изненада на всички той дори присъства на сватбата на Алия и Каино.
През деня Тристан беше зает, защото бе решил да изсече голяма част от гората на острова, където възнамеряваше да засади захарна тръстика.
За Бетина времето течеше бавно. Коремът й бе станал огромен и тя едва се движеше. Завиждаше на Малома, която скоро щеше да роди. Тристан също й липсваше.
Не можеше да прекарва нощите с него, а той бе толкова изморен от работата през деня, че вечер заспиваше, докато я държеше в прегръдките си на дивана. Налагаше се да го буди, за да си легне. Пожелаваха си лека нощ само с една нежна целувка и се разделяха.
Минаваше полунощ, когато Мадлен събуди Бетина, за да й съобщи, че родилните болки на Малома са започнали. Жюл бе завършил къщата си и преди месец двамата с Малома се бяха преместили в новия си дом.
Жюл бе дошъл да извика Мадлен, защото я уважаваше и настояваше тя да бъде акушерка на жена му. Той събуди и Тристан и всички се отправиха към къщата на Жюл.