— Може и да съм я изнасилил, но не съм убил съпруга й, за да я имам, нито пък след това съм я поделил с хората си. Аз я задържах при себе си, грижих се за нея, а сега тя ще роди детето ми и ще стане моя жена.
— Колко похвално — иронично се засмя Бастида, — но ако настояваш да се биеш с мен, тя никога няма да стане твоя съпруга. Може и да съм водил грешен живот, но не смятам скоро да умирам, още по-малко днес.
Бастида пристъпи напред и сабите им се кръстосаха. Испанецът не бе излъгал, когато бе заявил, че отлично владее шпагата и с няколко ловки движения накара Тристан да се отбранява. Но той се оказа достоен противник и успя да отблъсне испанеца.
Бастида отстъпи, ала сабята му бе докоснала рамото на неговия противник. Устните му се разтеглиха в злобна усмивка, като видя кръвта, която потече по гърдите на Тристан. Двамата мъже обикаляха в кръг, сабите им звънтяха. Скоро Тристан взе надмощие, тъй като испанецът бе по-възрастен и започна да се уморява.
Тристан беше като разярен бик, преследващ червената мантия на матадора — ризата на Бастида бе станала тъмночервена, обагрена от собствената му кръв. Тристан бе силен и бърз като кобра. С едно внезапно движение изби сабята от ръката на Бастида.
Върхът на острието му се допря до гърдите на испанеца, а в сините му очи гореше такава омраза, че кръвта на дон Мигел се вледени. Ала преди да промуши сърцето му, чу тихо стенание и трепна.
Лицето му пребледня, а ръцете му се разтрепериха. Той забрави за Бастида, който стоеше пред него с широко отворени от ужас очи, и се обърна, готов да се втурне към стаята на Бетина. Тогава испанецът измъкна кинжала си и вдигна ръка, за да го забие в гърба на противника си.
Внезапно се чу изстрел и стаята се изпълни с дим. Тристан рязко се извърна и видя как Бастида бавно се свлече на пода, без да изпуска кинжала. Сетне вдигна поглед към вратата и съзря масивната фигура на Жюл Банделер с револвер в ръка.
— Е, поне веднъж трябва да съм благодарен, че си един упорит французин, който отказва да се подчинява на заповедите ми — каза Тристан и едва доловимо се усмихна.
— Повече от благодарен — отвърна приятелят му. — Ако не бях аз, сега щеше да лежиш в локва кръв. Толкова си полудял но онова момиче, че си готов да тичаш и при най-малкия й стон. Тя щеше да е причина за смъртта ти.
— Тристан!
Викът на Бетина прониза като с нож сърцето му и той се втурна към стаята. Леглото бе празно и той трескаво се огледа.
— Света майко!
Младият мъж се спусна към нея, а лицето му бе бледо като нейното. С едно движение сряза въжето и взе Бетина на ръце. Тя отново извика, но Тристан я отнесе до леглото и внимателно я положи върху него. Бетина отвори очи. В тях се четеше облекчение, че го вижда жив и невредим.
— Господи, Бетина, защо не ми каза? Защо ме остави толкова дълго да се разправям с Бастида? — той нежно избърса кръвта от брадичката й. Устните й бяха разранени от зъбите, когато ги бе стискала, за да не издаде звук.
— Той искаше да чуеш виковете ми, като смяташе, че те ще отвлекат вниманието ти. Не можех да позволя това да се случи. Съжалявам, че накрая не издържах, но…
— Трябваше да извикаш по-рано, по дяволите!
— Няма смисъл да говорим за това, Тристан. Сега ти трябва да…
Тристан се вцепени от ужас, когато викът й отново изпълни стаята. Жюл надникна от прага, но като видя приятеля си, седнал до Бетина, затвори вратата и ги остави сами. Няколко минути по-късно Тристан извади дъщеря си на бял свят.
Бетина гледаше изумена малкото телце, което той й подаде. То имаше златист пух но главата си и светлосини очи. Тя вдигна поглед към Тристан и свъси вежди.
— Съжалявам, че не можах да ти родя син — дрезгаво прошепна тя.
Тристан се наведе да я целуне и нежно се усмихна.
— Какво значение има, че първото ни дете е момиче? Ще имаме и други деца, още много, и аз ще ги обичам всичките. Но това малко момиченце с червено лице, винаги ще има специално място в сърцето ми.
Бетина разбра, че той не е разочарован, че има дъщеря, и се изпълни с радост. Въздъхна уморено и заспа.
Когато се събуди на сутринта, прозорците бяха широко разтворени и стаята бе огряна от слънчевите лъчи.
Малката й дъщеричка, която спеше на леглото до нея, се размърда и отвори очи.
За пръв път Бетина изпита радостта да гледа как детето й суче от набъбналите й гърди. Когато бебето се нахрани и заспа, тя не можа да откъсне поглед от розовите му устнички и малките ръчички, които още стискаха гърдата й.