— Тя, любовта, ваше високородие — въздъхна Будочник, — не пита. Едного прави ангел, другиго дявол. Ако ще и сатана да съм, само да е моя…
— Мерзавец! — кипна приставът. — Нагло говедо! И за любов ще ми говори! Зад гърба ми да върши такива мизерии! Ще те пратя в каторга!
Будочник строго рече:
— Млък, гнидо. Още ли не си разбрал накъде бие негово високородие?
Полковникът зяпна:
— Гни… — и не довърши, слисан: — Бие ли? В какъв смисъл „бие“?
— Ераст Петрович също е лапнал по Смъртта най-смотаняшки — обясни му Будочник като на малко дете. — И е решил, че оттук, от тази яма, само един човек ще излезе жив — той. Много правилно е решил негово високородие, щото е умен човек. И аз съм съгласен с него. Петима ще паднат мъртви тук, а навънка ще излезе само един, и с голямо богатство. Та и Смъртта ще бъде негова. Само че кой ще бъде той, още не се знае.
Сенка го слушаше и си мислеше: прав е този гад, прав е! Господин Неймлес точно с тази цел е събрал тук всички чудовища, за да спаси от тях майката Земя. А също и една особа, която нямаше защо да изслушва всичко това — я как тежко взе да диша.
Бутна Смъртта по рамото: махаме се, един вид, да ни е мирна главата.
И какво се почна в този миг, няма време да изохкаш.
При думите „още не се знае“ Будочник удари пристава с юмруци по двете китки и револверите полетяха на каменния под.
В същия миг Цайса дръпна ножката от ръкава, Вампира и Княза извадиха револверите, а стражарят се наведе, грабна един от изтърваните и го насочи към Ераст Петрович.
Как Сенка въртеше глава
(продължение)
Сенка зажумя и запуши уши, за да не оглушее от неминуемия тътнеж. Изчака към пет секунди, но не се чу пукотевица. Тогава отвори едно око.
И видя картинка направо като в приказка за омагьосано царство, в което всички изведнъж са заспали, застинали както дойде.
Княза целеше с револвера Цайса, вдигнал застрашително ръка да метне ножка; приставът беше успял да си прибере другия колт и държеше на мушка Вампира, който на свой ред мереше пристава; Будочник се целеше в господин Неймлес и само този последният беше невъоръжен — стоеше, безметежно скръстил ръце на гърдите си. Никой не помръдваше, та цялата сценка освен на омагьосано царство приличаше на фотографска картичка.
— Как така, ваше високородие, се явявате на таквоз сериозно рандеву без патлак? — поклати глава Будочник, сякаш съчувстваше на инженера. — Много сте горделив. А в писанието е казано: „Нека бъдат посрамени горделивите…“24 Какви ще ги дъвчете сега?
— Горделив, но не и глупав, и вие, Будников, би трябвало да го знаете. Щом съм дошъл без оръжие, значи си имам причина — и повиши глас: — Господа, стига сте се целили един в друг! Операция „Паяци в клетка“ върви по план и влиза в заключителната си фаза. Но първо едно необходимо пояснение. Разбирате ли, че сте членове на някакъв клуб? Клуб, който би трябвало да се нарече „Любовници на Смъртта“ Не ви ли е учудвало, че най-прекрасната и изумителна от всички жени е проявила благосклонност към вашите, деликатно казано, съмнителни к-качества?
При тези думи и Княза, и Вампира, и Цайса, и дори полковникът се извърнаха към инженера, а Смъртта потръпна.
Господин Неймлес кимна доволен:
— Виждам, че ви е учудвало. Бяхте съвсем прав, Будников, като казахте, че ако вие единствен излезете жив оттук, Смъртта ще е ваша. Точно така ще стане със сигурност. Тя самата ще ви прикани в обятията си, защото ще припознае във ваше лице истинския злодей. Защото вие, господа, всеки посвоему, сте същински чудовища. Не въприемайте термина като обида, това е п-просто констатация на факта. Клетата госпожица, която така добре познавате, след всички сполетели я нещастия си е въобразила, че ласките й наистина са смъртоносни за мъжете. Затова тя пъди всички, които според нея не заслужават смърт, и приема само най-долните отрепки, които тровят с мръсното си дихание въздуха на Божия свят. Мадмоазел Смърт е решила чрез собственото си тяло да намали количеството зло на Земята. Трагично и б-безсмислено хрумване. С цялото з-зло тя не може да се пребори, а заради няколко скорпиона не си заслужава да се омърсява. С удоволствие ще й направя тази малка услуга. По-точно вие ще се изядете взаимно.
В този момент Смъртта пошепна нещо. Сенка наостри уши, но не разбра. Долови само едно „по-преди“. Какво „по-преди“?