Значи затова изхвърли Ераст Петрович като кутре! Уплашила се е, че заради любовта й ще умре.
И мен също, между другото, не ме разкара, задето съм сополанко, а от милосърдие, каза си Скорик и се понапери.
Много ловко го е измислил господин Неймлес, копче не може да се каже — да унищожи накуп всички тези гадини. Но как ще ги надвие без оръжие?
Сякаш подслушал въпроса на Сенка, инженерът каза:
— Господа паяци, приберете си п-пушкалата. Дойдох тук без огнестрелно оръжие, защото в това подземие не бива да се стреля. Имах възможност внимателно да огледам сводовете, те са съвсем вехти и се крепят на честна дума. Не изстрел — един вик стига, за да ни се срути отгоре цялата „Т-троица“.
— Коя Троица? — нервно попита Солнцев.
— Не онази, дето е Отец, Син и Свети Дух — усмихна се Ераст Петрович, — а черквата „Света Троица“ в Серебряники. Намираме се точно под основите й, проверих в историческия план на Москва. Някога тук са били постройките на царския монетен двор.
— Менти — поклати глава Вампира. — Не може да се продъни „Троица“, тя е каменна.
Вместо отговор инженерът силно плесна с ръце — купът пръст и трошляк, с който беше засипана вратата, се разтресе и от върха му се сринаха камънаци.
— Ааа! — уплаши се Скорик и сам си затисна с ръка устата.
Но никой не му обърна внимание. Един се заозърта страхливо, друг сви глава в раменете, а приставът направо си прикри с ръце главата.
Смъртта се извърна към Сенка — за първи път, откакто бяха заедно тук. Леко го блъсна с пръсти в челото и пошепна:
— Не бой се, всичко ще е наред.
Той искаше да й отговори: изобщо не се боя, но не успя — тя пак му обърна гръб.
Ераст Петрович изчака паяците да мирясат и каза високо, внушително:
— Преди да се разбере кой ще излезе жив оттук, предлагам да изсипете куршумите на пода. Един случаен изстрел — и няма да има победител.
— Добро предложение — пръв се обади Будочник.
Цайса го подкрепи:
— Съгласен. Както се знае, куршумът е беля работа.
Тъй де! Тези двамата нямат нужда от револвери, а Цайса сигурно и не носеше.
Княза яростно присви очи и изсъска:
— Аз и със зъби прегризвам гърла — отвори барабана и изсипа патроните.
Вампира се помая, но от върха на свлачището се сринаха още камъни, та се реши — последва примера на най-лютия си враг.
Приставът никак не искаше да се откаже от колта. Той се огледа притеснено към изхода — сигурно си помисли дали да не офейка, — но там стоеше Ераст Петрович.
— Айде, ваше мръснородие… — Будочник опря револвер право в челото на началника си. — Прави каквото ти се казва!
Полковникът се опита да отвори барабана, но ръцете му трепереха. Така че просто хвърли револвера — той издрънча в пода, повъртя се и спря.
Последен изсипа патроните Будочник.
— Така де — засука ръкави. — Аман от тези патлаци. Я да се преборим кой кого. Само че кротко! Който кресне — за него смърт.
Княза извади кастета от джоба си. Цайса се дръпна към стената и тръсна китка — между пръстите му като златна рибка проблесна острие. Вампира се наведе, взе сребърен прът и го размаха — със свистене разсече въздуха. Дори приставът не остана с голи ръце. Обърна се към ъгъла, щракна с нещо — и от пестника му изскочи тясна ивичка стомана — същото онова ножче, с което си режеше ябълката в участъка.
А инженерът просто излезе напред с леко присвити крака и пружинираща стъпка. Брей, този Ераст Петрович, акъл море, как ловко извъртя нещата. Сега ще видят те, предвкусващо потри длани Сенка. Като ги замлати сега с ръце и крака по японския начин!
Скорик побутна Смъртта по рамото: един вид, гледай какво ще стане сега. А тя му вика:
— Ах, че хубаво се подрежда всичко, като по молитва. Пусни ме, Сенечка — обърна се, бързо го целуна по слепоочието и изскочи насред помещението: — Ето ме и мен, вашата Смърт. Тука съм — наведе се, вдигна от пода револвера на пристава, хвана го с двете ръце, щракна спусъка. — Благодаря ви, Ераст Петрович — рече тя на смаяния инженер. — Чудесно го измислихте. Вървете си, повече не ми трябвате. Вземете Сеня и по-живичко. А вие, любовници мои ненагледни — каза на останалите, — ще останете тук с мен.
Княза с ръмжене се хвърли към нея, но Смъртта вдигна цев към тавана.
— Стой, ще стрелям! Да не мислиш, че ме е страх? Дори Княза, този храбрец, заотстъпва — така убедително извика.
— Няма нужда! — опомни се господин Неймлес. — Вървете си, моля ви. Само ще развалите всичко.
Тя завъртя глава, очите й заискриха.
— А, не! Как ще си вървя, щом Господ ми праща такава милост? Винаги съм се бояла, че ще лежа мъртва в ковчег, а хората ще ме зяпат. Сега никой няма да ме види мъртва, няма нужда и от погребение. Майката земя ще ме прибере.