— Да — кимна Сланината. — После цяла Москва гръмна. Макар да беше пиян, не си оставил никакви следи и свидетели. След време разбраха, естествено, че си бил ти, но не можаха да докажат.
Княза се подсмихна.
— Важното е, че нашите всичко веднага разбраха и докладваха на Смъртта. Аз се прибрах от сиропиталището и два дни съм спал като труп. Като се събудих, ми дават бележка от нея. „Ела, ще бъдеш мой“ — точно така беше написала. Ето такава е Смъртта. Върви я разбери.
Сенка изслуша разказа с двете уши, цял внимание, после дълго се чуди как да си обясни тази история, но така и не си я обясни.
Същия ден впрочем не му остана много време да се чуди — толкова неща се случиха.
След като Княза съобщи решението си за Сенка и почерпи тестето с водка и коняк, Цацата отведе новака при себе си (имаше стайче с басмена завеска близо до входа).
Той се оказа душа-човек, без фасони, ако да беше самият той с номер, а Сенка — пълна нула. Не виреше нос, говореше простичко и му разказа множество полезни неща вече като на свой, от колодата.
— Всичко е в ред, рече, Скорик, щом лично Смъртта е на твоя страна, не бой се. Може да спипат някого от нашите или да му светят маслото, тогава ти ще станеш шестица, аз ще се стана седмица. Дръж се за мен и ще си тип-топ. Настани се тук. Заедно ще си хъркаме за по-весело.
(Не успяха да похъркат заедно, но за това после.)
За Княза беше наясно, за Смъртта също знаеше не по-малко от Цацата, затова взе да разпитва за другите.
— От валето — каза Цацата, — всички се плашат, дори Княза внимава с него, защото е припадничав. Тоест иначе е кротък, спокоен, макар че все говори някакви неяснотии, но понякога нещо превърта и тогава става ужас и безумие, същи сатана. Той самият е от господарската класа, по-рано бил студент, ама затрил там някого си заради кокаин и го осъдили на доживотна каторга. Стой настрана от него, подучи го Цацата. Княза може и да те изтимари, и да те убие от бой, но поне знаеш защо, а този си е бесен.
Следващият в колодата, Сланината, се оказа украинец, украинец без сланина не може, оттам и прякорът. Нужен човек с големи връзки с ортаци и прекупвачи в други градове, цялата плячка той я намества и я обръща в сухо, тоест в пари.
За безкракия боцман — деветката — Цацата разказа, че наистина навремето е бил боцман във флота, най-геройски герой в цяло Черно море. Като заразправя за турчолята или за морски плавания, не мож’ се откъсна. На кораба парен котел му размазал краката. Има кръстове и медали, геройска пенсия — шестнайсет рубли, но не е от такова тесто, че да си гледа старините. Иска подвизи, разбойничество и плам. Дори не си взима почти никога дяла от плячката, а деветката е с голям дял, не е като неговата шесташката.
Седмицата и осмицата са братя близнаци от Якиманка. Огън-момчета. Познат стражар от Първи якимански участък ги препоръчал на Княза. Рекъл: големи куражлии, грехота е да не се използват, тъй ще си отидат бадева. А ги нарекли Шантав и Щурав, защото са луди глави и празноглавци. Шантав е иди-дойди, затова е по-старши, ама Щурав е съвсем перушан. Ако му каже Княза да щипне двуглавия орел от Спаската кула — ще се изкатери, без да му мисли.
Накрая Цацата въздъхна, потри длани и рече:
— Абе още днес ще ги видиш нашите в атака.
— В каква атака? — сърцето на Скорик се сви, още в първия ден веднага акция! — Ще нападнем ли някъде?
— Не, какво нападение. Много повече. Днес е схватката на Княза с Вампира.
Сенка си спомни, че Цайса беше попитал за същата тази схватка.
— А, дето ще е след шест? И какво? Кой Вампир, Котелническият?
— Той. Ще разиграват за московски туз.
Сенка подсвирна. Виж ти!
— Тузът при апашите е нещо като цар господар, единствен в цяла Москва. По-рано Кондрат Семьонич беше туз, голям човек, цяла Москва му имаше страха. Но се говореха какви ли не работи за него. Че е остарял, хванал ръжда, не дава на младите път. Някои го упрекваха, задето живеел в богатство и не в Хитровка, както е редно за туз, а в собствена къща на Яуза. И не умря като апаш — от нож, куршум или в затвор. В пухена постеля издъхна като някакъв търговец.
Та Опщността отсъдила един от двамата да стане туз — или Княза, или Вампира.
За Княза е ясно — орел бързокрил. Като стрела е излетял високо, такива дела върши — радост за сърцето. Едно му е лошо: голям бързак е и е вироглав. „Старците“ се боят да не се главозамае от такава власт.
Вампира е друга работа. Той е отдавнашен, тих, упорит, от тия, дето не хвърчат, ами се катерят нагоре. Не е известен с гръмки дела, от неговото тесте не гърмят изстрели, но и той всява страх като Княза.