Колодата на Вампира не се подвизава в грабежите, а се занимава с нещо ново, което не търпи шумотевица: щави магазините и дюкяните. На тези бандити им викат „доячи“. Ако искаш магазинчето ти да не пострада, санитарният доктор да не се заяжда и копоите да не те закачат — снасяй на дояча и си живей, върти търговията. А който не иска да шари, разчита на себе си или просто му се свиди, такъв не знае какво може да му се случи. Един упорит бакалин го бяха цапнали отзад по тиквата в тъмна уличка — не разбрал биля отде му дошло. Паднал, иска да стане — не може, земята се върти пред очите му. Изведнъж гледа: право към него препуска кон с каруца, каруцата натоварена с павета за улична настилка. Той крещи, размахва ръце, кочияшът хич не го чува. Конят прескочил бакалина, а колелата на каруцата минали право през краката му, цял го натрошили. Сега онзи бакалин го возят на стол с колелца, а на Вампира си плаща най-изрядно. На друг, продавач на сладолед, пак така издебнали щерката, мома за женене, метнали й чувал на главата и я прекарали — и не един или двама, ами пет-шестима бандюги. Оттогава си седи вкъщи, не мръдва навън и вече на два пъти я вадят от примката. Да си е платил сладоледаджията, нищо нямаше да се случи на дъщеря му.
— Но и Вампира не допада на всички „старци“ — обясни Цацата. — Онези, дето са по-възрастни и добре си спомнят отминалите времена, не одобряват занаята му. По-рано не се е кръвопийствало така.
Накратко, днес е схватката — Княза и Вампира да се разберат помежду си кой пред кого ще отстъпи.
— Ами те ще се избият! — ахна Сенка. — Ще се изпоколят, изпострелят.
— Не може, законът забранява. Ще си понаместят ребрата или някой ще сцепи кратуната на другия, и толкова. С оръжие е забранено, Опщността не позволява.
След четири дойдоха посредници от Опщността, двама спокойни, бавни „старци“ от почитаните крадци. Посочиха мястото за схватката — Коровий луг в Лужники — и часа: точно в седем. Казаха също, че Вампира иска да знае с цялата колода ли да дойде или как.
Настаниха „старците“ в предната стая да пият чай и да чакат отговора, а цялата шайка се събра край масата на Княза. Дори Боцмана пристигна от улицата, да не би да го забравят.
Щуравия пръв викна:
— Всички ще идем! Ще опердашим вампирчетата, та да има да ни помнят.
Княза му се сопна:
— Мисли, тикво, после говори. Имаме ли дама? Нямаме. Смъртта няма да се юрне с нас на Коровий луг да се бие, нали?
Всички се усмихнаха и зачакаха продължението.
— А Вампира ще вземе Манка Сипаничавата. Тя миналата година така тресна главите на двама копои, че ония повече не станаха — продължи Княза, докато полираше с четчица ноктите си. Беше седнал крак връз крак и отронваше думите като злато — сигурно вече се виждаше туз.
— Знаем я Манка, бива си я — потвърди Боцмана.
— А така. Нататък. Ти, Боцмане, с извинение, си сакат. Каква полза от теб за сблъсъка?
Боцмана заподскача на чуканчетата си от вълнение:
— Ама аз… С дъската като ги подхвана — ще се превият одве. Княже, нали ме знаеш!
— С дъската — изимитира го Княза и прегриза някаква кожичка. — А Вампира има за деветка Вася Угрешки. Как се виждаш с дъската срещу него? Тъй де.
Боцмана се натъжи, заподсмърча.
— Сега да вземем шестицата — кимна Княза към Цацата.
Онзи рипна:
— Аз пък к’во?
— Такова. Те имат шестица Сопата. Той с юмрук забива десетсантиметров пирон в греда, а тебе, Цаца, сопол ще те събори. Та каква е картинката, господа апаши? Картинката е такава, че тяхната колода ще наемете нашата както си иска. А после ще кажат, че Княза е бил с тестето, никой няма да пита кой е недъгав, кой е слабосилен, а кой изобщо е липсвал. Да-да, ще кажат — прекъсна той надигналия се ропот.
В стаята стана тихо и тъпо.
Сенка се беше сврял в ъгъла, притеснен да не го изпъдят. Че няма да го вземат на сблъсъка, не го тревожеше особено. Не беше голям мераклия да размахва юмруци, и то срещу истински бойци. Ще го разкъсат и ще го стъпчат в земята.
Княза се полюбува на ноктите си, отгриза още една кожичка и я изплю.
— Викнете „старците“. Аз решавам. И млък всички, да не съм чул нито дума.
Цацата изтича да викне посредниците. Те влязоха, изправиха се на прага. Княза също се надигна.
— Двама да се явим за сблъсъка, това е моето мнение — погледна весело и тръсна перчем. — Кралят и още един, когото кралят си избере. Тъй предайте на Вампира.
Цайса се прозя при тези думи, останалите се навъсиха. Но никой не гък не каза — явно пред външни хора караниците са забранени, реши Сенка.
Но и когато „старците“ си отидоха, пак не се чуха свади. Щом Княза е рекъл, точка.