От площада и пресечката зяпаха кибици, хилеха се. Откъм пазара се зададе Будочник с вестник в ръка, но погледна над сивия лист, прозя се и си продължи по пътя. Нищо особено, гаменски истории. Ами кой те е викал, та си цъфнал тук?
— Ох, не ме стряскайте, чичко, че ще подмокря гащите — изгаври се Бухала. — А за каскета ви мерсим. Нисък поклон и още нещо — от щедрото ми сърце.
И като тресна китаеца в зъбите!
Тоест му целеше зъбите, но жълтурът приклекна и юмрукът на Михейка се заби в празното, а самият Бухал цял се пресука от удара. Тогава китаецът засили едновременно дясна ръка и ляв крак: с длан шибна Михейка по тила (лекичко, но Бухала зари нос в прахуляка и там си остана), а с подметка цапардоса Пиката в ухото. Пиката също се просна, а трето хлапе, по-голямо от Пиката, Свредло му викат, се опита да друсне скорострелния поганец с кастет, но също нацели въздуха. Китайчонът отскочи встрани и тряс с върха на обувката Свредлото в брадичката (как ги разпъва тия крака само!) — и онзи падна възнак.
Накратко казано, кибиците не успяха да гъкнат, а трите гаменчета, дето щяха да разкажат играта на азиатския тупан, се натръшкали и не бързат да стават.
Зяпачите поклатиха глави за невижданите чудесии и се разотидоха. А китаецът клекна над Михейка, хвана го за ухото.
— Росо — вика, — Бухар-кун. Маного росо. Къдзе е бруница?
Михейка цял се разтрепери — вече не на шега, а истински.
— Не знам за никакви бруници! Кълна се в покойната си майка! В Господа Иисуса Христа!
Китаецът му позавъртя ухото и обясни:
— Топцета, зереницки, нанидзани. Бяха във върдзобджето.
А Бухала като викна:
— Не бях аз, Сенка Скорик беше! Ау, боли! Ухото! Ей го Сенка!
Ах, издайник! Едно дърпане на ухо не издържа! Да беше минал обучение при вуйчо Зот Ларионич!
Китаецът се обърна към посоченото място и видя Сенка.
Изправи се чуждоземският човек и се насочи към Скорик — с меки котешки стъпки.
— Сенка-кун — казва, — не трябва бяга. Днес не съм с гета, а съм обур цепици — сте те фана.
И си сочи чепиците — един вид, не съм с налъми, няма да се спъна като онзи път.
Но Сенка, разбира се, фъсна. Макар да се беше отказал да бяга като заек, но явно така му беше писано напоследък — все да препуска. Бият ли те — беж.
Сега му се наложи доста повече да потича, отколкото миналата седмица. Първо драсна по „Подколоколни“, после по „Подкопай“, по „Трьохсвятка“, по „Хитровски“, през площада и пак свърна на „Подколоколни“.
Хвърчеше като вятър, как не си отпра подметките, но и китаецът не изоставаше, дори на бегом му даваше акъл, завързакът топчест:
— Не тицай, Сенка-кун, сте паднес, сте се убиес.
И хич не беше се запъхтял, а Скорик вече едвам дишаше.
Добре че се сети да свърне към Свинята, иначе казано, „Свинински переулок“, където е Кулаковка — най-големият и гаден хитровски нощен приют. Кулаковските подземия го спасиха от поганеца. Те са още по-заплетени и от ерошенковските, никой не знае подробно всички ходници. Толкова тайни калидори има, че не китаец, ами дяволът ще се обърка.
Сенка не посмя да се завре много навътре, че там в тъмното можеше да се загуби.
Поседя, изпуши една цигара. Подаде се — китаецът клечи пред входа, жми срещу слънцето.
Какво да прави? Върна се в подземието, поразходи се напред-назад, пак пуши, плю към стената (но не беше интересно — не виждаше къде уцелва). Край него се мяркаха сенки — кулаковски обитатели. Никой не го попита какво търси тук. Личеше, че е свой, хитровски — толкова стигаше.
Пак надзърна, когато пред входа вече гореше газена лампа. Клечи си проклетият китайчон, не е мръднал. Ама че досадна нация!
И Сенка взе да се отчайва. Сега цял живот в кулаковското подземие ли ще остане? Пристърга му от глад, а имаше и важна работа — да предупреди писарушката.
Пак се спусна долу, пак се втурна по калидора (само тъй се вика, калидор — съща пещера и стените ту са каменни, хлъзгави, ту са пръстени). Непременно трябваше да има тук някъде и друг изход, как иначе.
Хвана за ръката първи кулаковски обитател, който изникна от тъмнината:
— Браточка, накъде да излезна?
Онзи се дръпна с псувни. Пак добре че не го наръга с нож, кулаковските са такива.
Скорик се подпря на стената и взе да мисли как да се измъкне от тази дупка.
Изведнъж право пред него, където беше застанал, се отвори черна влажна дупка. Оттам се подаде нещо космато и го блъсна в коляното.
Сенка се разкрещя:
— Боже, Боже! — и отскочи встрани.
А косматото се разлая:
— Какво си се разкикерчил? Стоиш ми до дупката! Какво търсиш тук!