Онзи, дето се казваше Ераст Петрович, отговаря:
— Няма нищо, вече разрешихме к-конфликта. Нали, Сеня?
Скорик закима, но интересният господин не гледаше него, а вратата.
— Какво се е случило тук?
— Криминално-углавно зверство, каквото дори Хитровка не познава — мрачно докладва Будочник. — Заклали един писар с цялото му семейство, и то по най-жесток начин. Вие, Ераст Петрович, по-добре да си вървите оттук. За вас още откога беше заповядано: който полицаин ви види, веднага да доложи на началството. Да не ви заварят тук приставът и господин следователят… Време им е да дойдат.
Ново двайсет, си помисли Сенка, този човек май е апаш, ама не обикновен, а някакъв много особен, московските палашори не могат да му се хванат на малкия пръст. Как можа точно на такъв апаш принц-генерал да свие скъпия спомен! Това му било сирашкото щастие.
А Будочник допълни:
— Сега ни е пристав Инокентий Романич Солнцев, дето искахте да го съдите. Много е злопаметен.
Щом е можел да съди самия пристав, значи не е апаш? Сенка съвсем се обърка.
Ераст Петрович хич не се стресна от предупреждението.
— Нищо, Будников. Ако е рекъл Господ, няма страшно. Ще надникнем набързо, да хвърлим едно око.
Будочник не възрази повече, а се помести.
— Ако свирна, излезте бързо, не ме излагайте.
Сенка искаше да остане отвън, но дяволският японец Маса не позволи дори Будочник да го наглежда.
Каза:
— Много ровък. И бягас бързо.
Щом влязоха вътре, Сенка не пожела да гледа покойниците (нагледа им се, стига) и взе да зяпа в тавана.
В стаята сега беше по-светло, на масата гореше газена лампа като онази в калидора.
Ераст Петрович обикаляше стаята, навеждаше се, дрънчеше с нещо. Май побутваше и мъртъвците, пипаше ги по лицата, кой знае защо, но Скорик нарочно се извръщаше, за да не гледа това безобразие.
Японецът също обикаляше и мъкнеше Сенка подире си. Също се навеждаше над труповете и бърбореше нещо на своя си език.
Това продължи около пет минути.
От миризмата на трупове на Сенка леко му призля. Смърдеше и на тор — сигурно от разпраните търбуси.
— Какво ще кажеш? — попита Ераст Петрович японеца си.
Онзи отговори нещо неразбираемо на своя език.
— Предполагаш, че е маниак? — апашът господар умислено си потри брадичката. — Основания?
Японецът пак заговори на руски:
— Убийство дза пари се искрюцва. Това семейство е биро съфусем бедно. Това пъръво. Бедзумна дзестокост — дазе маркото момценце не е позарир. Това въторо. Прюс оците. Вие самият сте кадзвари, господзар, це придзнак за маниакарно убийсто е безумен ритуар. Засто да избоздзат оци? Това търето. Маниак е убир, това е сигурно. Както тогава Дзекоратор.
— Скорик не знаеше кои са тези Маниак и Дзекоратор (според имената — чифути или немци), изобщо почти нищо не разбра, обаче личеше, че японецът е много горд с речта си.
Само дето май не убеди господина.
Той клекна до леглото, където лежеше Синюхин, и пребърка джобовете на покойния. А уж приличен господин! Макар че дявол го знае какъв е всъщност. Сенка се загледа в иконата, окачена в ъгъла. Помисли си: нали Спасителят е видял как Цайса е изтезавал писаря и не го е спасил, не го е защитил. После си спомни как валето целеше иконите с ножка и пак право в очите, и въздъхна: поне на Спасителя не е извадил очите. Изверг.
— Какво е това? — чу се гласът на Ераст Петрович.
Сенка не се сдържа, надникна иззад рамото на Маса.
Господинът държеше в дланта си люспица точно като тези в джоба на Сенка.
— Някой знае ли какво е това? — обърна се Ераст Петрович. — Маса? Или вие, Скориков?
Маса поклати глава. Сенка сви рамене и дори нарочно се опули: никога не съм виждал такова чудо. Даже каза на глас:
— Де да знам?
Господинът го погледна.
— Тъй-тъй — рече. — Това е копейка от седемнайсети век, сечена е по времето на цар Алексей. Откъде се е взела у писаря — пияница и сиромах?
Като чу за копейката, Скорик се вкисна. Това ми било „грамадно съкровище“! Шепа копейки, и то от памтивека.
Вратата към коридора се открехна. Надникна Будочник:
— Ваше високородие, идват!
Ераст Петрович остави люспата на леглото, за да се вижда.
— Край-край, отиваме си.
— Ей натам вървете, за да не се срещнете с пристава — посочи Будочник. — Ще излезете при Татарската кръчма.
Господинът почака Маса и Сенка да излязат. Не изглеждаше много да бърза да се крие от пристава. Макар че какво ти криене — чуеш стъпки, правиш крачка към тъмното — и те няма.
— Не мисля, че е маниак — каза Ераст Петрович на слугата си. — Аз не бих изключил користолюбието като мотив за п-престъплението. Кажи ми, според теб очите на жертвите приживе ли са избодени или след смъртта?