Сенка разбра какво толкова го беше развеселило, когато видя, че му е изчезнал часовникът на Цацата, прикрепен за колана на панталона. Затова ли така го запрегръща подлецът му с подлец!
Но не се развълнува кой знае колко за часовника. Майната му на часовника, има-няма двайсет и пет рубли да струва, а че Княза наляво и надясно заплашва да го убие, това го потисна. Ще трябва вече да внимава в Хитровка. Да си отваря очите на четири.
Когато влизаше в магазина, посрещнат от папагалското приветствие, беше мрачен. Не си мислеше за парите, а за ножа на Княза.
Тропна железата на тезгяха:
— Донесох четири — няма повече.
А когато след пет минути пак беше на „Маросейка“, изобщо забрави за Княза.
В пазвата, току до сърцето, носеше луди пари — четири петруши, банкноти по пет стотака, каквито досега изобщо не беше виждал.
Опипваше ги, хрускави и през ризата, и се мъчеше да си представи какво ли е да живееш много богато?
Как Сенка живя много богато
Излезе, че било трудно.
На Лубянския площад, където кочияшите водят конете на водопой до фонтана, на Сенка също му се допи — квас, сок или оранжада. И му престърга под лъжичката. Откога не беше ял? От вчера сутринта не беше куснал нищо. Да не е някой отшелник!
Така започнаха трудностите.
Обикновен човек разполага с всякакви пари: и рубли, и копейки. А богаташът Сенка имаше само банкноти по пет стотака. Това значи нито в гостилница да влезе, нито файтон да вземе. Кой ще му развали толкоз пари? И то като си шик по хитровски: с препасана блуза, нагънати ботуши, накривен апашки каскет.
Ех, трябваше да вземе от бижутера поне единия петруша по-надребно, че така ще умре от глад, както царят от приказката, дето им разказваха навремето в училище: каквото и да докоснел, всичко ставало на злато, та горкият с цялото си богатство не можел ни да хапне, ни да пийне.
Скорик се върна на „Маросейка“. Понечи да отвори вратата — заключено. Само папагалът Левончик кибичи зад стъклото, пули се и вика нещо, отвън не се разбира.
Ясно: Ашот Ашотич е пуснал кепенците и се е втурнал по своите, как бяха, лекционери-нумизмати, да върти истинската търговия — да продава сребърните пръти.
При Ташка ли да иде? Да си вземе част от подарените пари?
Първо, че сигурно вече кръстосва улицата. Второ, че е резил. Подари й гердана — после си го взе. Даде й пари — и пак да си ги иска. Не, някак сам трябва да се оправя.
Да чопне от пазара, докато не са затворили?
По-рано, дори днес сутринта, Сенка като едното нищо щеше да свие нещо за плюскане от Ящните сергии, окото му нямаше да мигне. Но можеш да крадеш, когато нищо не губиш и душата ти гори. Ако ти е притеснено — не ти мърда да те гепят. А как да не ти е притеснено, щом в пазвата ти шумолят парички?
Направо му идеше да вие от глад. Каква е тази гавра? Да имаш две хиляди, а да не можеш да си купиш дори геврече за копейка!
Сенка така се обиди на житейското коварство, че тропна с крак, метна си каскета на земята и сълзите му потекоха, хем не ред сълзи, ред сополи, както има една приказка, а направо по два реда.
Стои до уличната лампа и реве като последен тъпак.
Изведнъж — детски глас:
— Глаша, Глаша, виж какво голямо момче, пък плаче.
Откъм пазара идваше малко момченце с моряшка блузка. Водеше го румена жена, бавачка или кой знае каква, с кошница в ръка. Явно беше тръгнала на пазар, а господарското дете й се е лепнало да върви с нея.
Жената каза:
— Щом плаче, значи му е зле. Гладен е — и шляп монетка от петнайсет копейки в хвърления каскет на Сенка.
Като видя паричката, Сенка още по-горчиво ревна. Съвсем се вкисна.
Изведнъж — дзън — още една монетка, медно петаче. Хвърли му го бабичка със забрадка. Прекръсти го отдалеч и си продължи по пътя.
Той прибра подаянията, понечи веднага да се втурне за пирожки, но му просветна. Добре, ще се натъпче с пирожки, а после? По-добре да събере три-четири рубли, та да си купи поне сако. Тогава може би ще успее да си развали „петрушата“.
Клекна и взе да си търка очите — вече не от сърдечна болка, а за по-жално. И какво? Целият християнски народ пожали плачльото. Нямаше и час да беше клечал, и събра цял каскет медни парички. Преброи ги — рубла и четвърт.
Та клечеше така, хленчеше и разсъждаваше във философски смисъл: дори когато нямаше нито грош, не беше просил, а сега? Това е тя, богаташката орис. И в Евангелието същото е казано: че хората, дето имат богатство, са най-големите сиромаси.