Ала не тъна дълго във философска скръб, предизвикана, не ще и дума, тъкмо от въпросните пасти, защото от само себе си му се очертаха два бляна: земен и небесен.
Земният беше как от голямото богатство да направи още по-голямо. Щом се казваш Скорик, не спи, размърдай си мозъка.
Дума да няма: ако измъкне всички сребърни върлини от подземието, ще може да ги продаде само на тегло. Къде ще се намерят толкова нумизмати, та да стигнат за всички пръти?
Добре, да видим колко ще дойдат горе-долу, ако се брои на тегло. Колко са прътите там… Дявол знае. Поне към петстотин парчета. Всяко е по пет фунта сребро, нали така. Това значи две и половина хиляди фунта. Ашот Ашотич каза, че золотник сребро върви сега по 24 копейки. Фунтът е 96 золотника. Две и половина хиляди умножени по 96 золотника и още по 24 копейки прави…
Изпъшка и седна да умножава на хартия в колонка, както ги бяха учили в Търговското училище. Ама скоро бе прекъснал учението си, а и всичко беше забравил — та не стигна доникъде.
Опита по-лесен начин. Самшитов каза, че прътът носи чиста печалба 115 рубли. За петстотин пръта… петдесет хиляди ли излиза? Или петстотин?
Чакай, чакай, сети се Скорик. Ашот Ашотич му плати по четиристотин за прът, и то не в свой ущърб, предполага се. На нумизматите може и по хиляда да ги препродава.
Щом тези почернели пръти са толкова скъпи, най-добре е сам да ги продава, без Самшитов. Не е лесно, разбира се. Първо трябва да научи и разбере много неща. На първо място — истинската цена. И да обслужи всички московски клиенти. После питерските. След това може и до чужбинските да стигне. Трябва да пипа кротко и един по един да ги коска на тия тъпаци, дето са навити да ги купят над цената за сребърна тежина. А после, когато им се наситят, останалите върлини ще ги продаде за претопяване.
От тези търговски мисли цял се изпоти. Какъв мозък трябва да има човек за такива далавери! За първи път съжали, че не беше се доизучил. Дори бъдещата си печалба не знае да пресметне.
Значи какво?
Правилно. Трябва да навакса. Да зареже простотиите, да се научи на културни приказки, на аритметики и краснопис, също е добре поне малко от малко да плямпа на чужд език за в случай, че се наложи да продава из Европа.
От всички тези мисли дъхът му секна.
Хем още беше само земното мечтание, не основното. От второто, небесното, направо свят му се зави.
Тоест то, като се замисли човек, пак си беше земно, може би дори по-земно от първото, но му пареше не в главата, дето е мозъкът, а в сърцето, където е душата. А също и в корема и други телесни части.
По-рано наистина беше огризка, палаш и не ставаше за Смъртта, но сега, да не чуе дяволът, може да стане пръв московски богаташ. И тогава, мечтаеше си Скорик, ще хвърли в краката й всички тези безброй хилядарки, ще я спаси от Княза и Вампира, ще я излекува от кокаина и ще я откара някъде далече — в Твер (казват, че бил хубав град) или другаде. А може и направо в Париж.
Нищо че е по-голяма. И на него скоро вместо пух по бузите ще му поникнат брада и мустаци и ще стане мъж. Може също като Ераст Петрович да си направи слепоочията като побелели — доста е шик.
Само че, когато се венчават, няма да карат по крайбрежната улица. За всеки случай.
И ето вече си представяше сватбата и гуляя в ресторант „Ермитаж“, но си даваше сметка, че не е само до пари. Смъртта е имала вече кавалери — любовници с много хилядарки, няма да се трогне. Нито от подаръци. Трябва първо от сив врабец да стане бял сокол бързокрил, после вече да закръжи край такава лебедица.
И пак се връщаше към възпитанието и културното поведение, без които не може да стане никакъв сокол, колкото и да е богат.
На площада — видя през прозореца — имаше книжарница. Отиде дотам и си купи умна книжка със заглавие „Животът в обществото, у дома и в двореца“: как да се държи в прилично общество, та да не го разкарат най-безславно.
Взе да чете и стана вир-вода. Майчице мила, какви ли чудесии нямаше там! Как на кого да се покланя, как да целува ръка на женските, тоест на дамите, как да казва комплименти, кога какво се облича, как се влиза в стая, как се излиза. Това цял живот да го учи, пак няма да го запомни!
„Неприлични са визити преди два часа и след пет-шест — мърдаше устни и рошеше френската си прическа Сенка. — Преди два рискувате да заварите домакините отдадени на домашни занимания или неглиже, а по-късно ще сте като натрапник за трапезата.“
Или също: „Ако пристигне с визита и не завари домакините в къщи, възпитаният човек оставя визитна картичка със загънат ляв ъгъл нагоре; при визита по случай смърт или друго скръбно събитие десният ъгъл на визитната картичка се загъва надолу и леко се къса сгъвката.“