За седем рубли да седиш три часа с коравата яка — надали всеки си умира за такова нещо. Попита Жорж: да не би богатите всяка вечер да се потят в операта? Онзи го успокои — може и само веднъж седмично. Е, все по-друго си е, окуражи се Сенка. Все едно, ако имаш страх от Бога, да изтърпиш неделната служба.
След балета отидоха на бордел (така по културному се нарича вертепът с пачаврите) да се учат на културни обноски с дамите.
Там Сенка ужасно се притесни от лампите с копринени абажури и меките кушетки с подскокливи пружини. Мадмоазел Лорета, която настаниха на коленете му, беше мазна лелка, бухнала като тесто, и миришеше на сладникава пудра. Наричаше Сенка „котинко“ и „писинко“, после го заведе в стаята и взе да прави разни неща, за каквито дори от Проха не беше чувал.
Обаче се чувстваше неудобно, че гори осветлението, и изобщо тая мазна Лорета не можеше да се хване на малкия пръст на Смъртта.
Тю!
После дълго време се учи да пие шампанско: пускаш в него ягода, оставяш я малко да се накисне, да се напои, и я вадиш с устни. После гаврътваш мехурчетата до дъно и пак отначало.
Сутринта, разбира се, го цепеше глава по-ужасно, отколкото от купешката водка. Но само докато не дойде Жорж.
Жорж погледна многострадалния си ученик, изцъка с език и моментално прати слугата за шампанско и пастет. Закусиха направо на кревата му: Сенка легнал, студентът седнал. Мажеха пастета на бели хлебчета и пиеха шампанското от бутилката.
Поолекна му.
Сега да поучим френски, а на обед ще отидем да затвърдим знанията във френски ресторант, каза Жорж и облиза дебелите си устни.
Без паника, безсилно си помисли Сенка. На страха очите са големи. Но човек свиква с всичко. Може, може да се живее и в богатство.
За двете големи мечти му беше приятно да размишлява — да си представя как всичко ще се уреди с любовта и с несметното богатство. Но и при сегашното още не толкова голямо богатство ставаше достъпна една мечта, която по-рано му се струваше невъзможна — да се появи в пълен блясък пред брат си Ванка.
И това, естествено, не можеше да стане без подготовка: здрасти, аз съм брат ви, навлякъл тузарски одежди, пък иначе пълен галфон, две думи на кръст не може да върже по културному. Да изложи Ваня с простотията си.
Но за малкия можеше да мине и с по-леко обучение.
Още от първия ден Сенка се разбра с Жорж да го поправя по време на разговор, когато казва неправилно думите. За да не се отпуска студентът, му се обеща награда: по петаче за всяка поправка.
Онзи това и чакаше. Кажи-речи през дума: „Не, Семьон Трифонич, така не се говори в културно общество: калидор, казва се коридор“ — и драс кръстче на една специална хартийка. После на урока по аритметика Скорик лично умножи тези кръстчета по 5. На първи септември 1900 година изгоря с осемнайсет рубли и седемдесет и пет копейки — хем си пестеше думите и внимаваше да не повтори някоя грешка. Започне като по книга: „Това иде да каже, щото…“ — и млъкне.
Скорик изстена от тази сума, настоя да минат от петаче на копейка.
На втори септември снесе, тоест заплати четири рубли и трийсет и пет копейки.
На трети септември три и дванайсет.
До четвърти септември вече се беше ощракал, тоест беше посвикнал и плати само рубла и десет, а на пети септември се ограничи до деветдесет копейки.
Тогава реши, че като за Ванка е предостатъчно и е време да потегля. Сега вече можеше с безподобна лекота пет и дори десет минути да лее мислите си гладко, защото за щастие имаше силна памет.
Според светския етикет трябваше първо да прати писмо на съдията Кувшинников по пощата: така и така, желая да посетя с визита Ваша милост с цел среща с любимия ми по-малък брат Ванятка. Но търпението му се изчерпа.
Рано сутринта отиде при дантист да му сложи златен зъб, а Жорж изпрати в Топли станове да предупреди, че по пладне, ако негова милост не възразява, ще го посети и лично Семьон Трифонович Скориков, заможен ангросист, с роднинска визита, така да се каже. Жорж навлече студентска куртка, изкупи фуражката си от заложната къща и потегли.
Сенка се чувстваше изключително нервно (тоест направо му се беше дръпнало лайното). Ами ако съдията каже: за какъв дявол му е на осиновеното ми момче такава помиярска рода.