Пристигна тузарски, почерпи братчето си с бонбони — как не. Прав е бил тейко му: съдията е умен човек.
Но Кувшинников излезе още по-умен. Не примлясна недоверчиво с устни, не поклати глава. Спокойно попита:
— Какво имане? Откъде?
— Откъде-откъде — от хитровските подземия — мрачно отговори Сенка. — Намерих сребърни прътове с клеймо. Пет парчета. Много пари струват.
— Какво клеймо?
— Де да знам. С две букви: Я и Д.
— Ела в библиотеката.
Това беше стая, пълна от горе до долу с книги. Всички книги, които Сенка беше виждал през живота си, да се съберяха на едно място, пак нямаше да излязат толкова.
Кувшинников се качи на стълба, извади от рафта дебел том. И още горе взе да го прелиства.
— Ехе! — рече.
После:
— Тъй-тъй.
Погледна Сенка над очилата и попита:
— Значи „ЯД“? А къде намери имането? В Серебряники ли?
— Не, в Хитровка, честен кръст — взе да се кълне Сенка.
Иполит Иванович бързо слезе от стълбата, сложи книгата на масата, а той самият се доближи до картина, окачена на стената. Чудновата картина, приличаше на таблото с очертани части на свинското тяло, каквато беше виждал в немската месарница.
— Виж. Това е карта на Москва. Ето Хитровка, а ето Серебряники, пресечката и крайбрежната улица. Съвсем близо до Хитровка.
Сенка се приближи да погледне. За всеки случай каза:
— Така е.
А съдията хич не го поглежда, ами си говори под нос:
— Разбира се! Там през седемнайсети век е била Серебряническата слобода, там са живели майсторите на сребро на Яузкия монетен двор. Как изглеждат прътите ти? Така ли? — и дръпна Скорик към масата с книгата. Там на картинката Сенка видя прът точно като тези, дето беше продал на бижутера. С големи букви на сечението „МД“. — „МД“ е „Монетен двор“ — обясни Кувшинников. — Наричали са го още Нов монетен двор, или Английски. Навремето Русия почти е нямала собствено сребро, затова са купували европейски монети — йоахимсталери, ефимки.
Сенка пак кимна на познатата дума, но този път наистина с разбиране.
— Претопявали са талерите на такива сребърни пръти, после от тях са изтегляли жици, рязали са ги, сплесквали са ги и са секли копейки, така наречените „люспици“. Запазили са се много копейки, талери още повече, но от заготовките — сребърните пръти — нищо не е запазено, естествено, защото всички са били употребени за сеченето.
— Ами този? — посочи картинката Скорик.
— Браво! — похвали го съдията. — Сече ти пипето. Само един прът се е запазил до днес, отлят е в Новия монетен двор.
Сенка се замисли:
— Какво излиза, че тези майстори са зарязали заготовките и не са насекли пари от тях?
Кувшинников разпери ръце:
— Загадка. — Сега очите му не бяха остри и присвити, а искрящи и широко отворени, сякаш самият той на нещо много се бе зарадвал и учудил. — Макар че няма кой знае каква загадка, като се позамислиш. И през седемнайсети век много се е крало, още повече, отколкото сега. Ето, в енциклопедията пише… — той прокара пръст по редовете:
— За така наречената „фира“ при обработката на среброто безпощадно наказвали майсторите с камшик, на някои късали ноздрите, но не ги отстранявали от работа, защото нямало достатъчно майстори. Явно малко са ги били, щом някой е заделил толкова „фира“. Или може би не е трябвало да бият майсторите, а някои високопоставени длъжностни лица. — После продължи да чете наум. Внезапно подсвирна — Сенка се учуди: такъв човек, пък подсвирва. — Сеня, за колко продаде прътите?
Скорик и не помисли да лъже. Кувшинников е богат, няма да му завиди.
— По четири катенки.
— А тук пише, че този прът преди петдесет години на търг в Лондон е бил купен от колекционер нумизмат за седемстотин лири стерлинги. Това са седем хиляди рубли сегашни пари, ако не и повече.
На Сенка от само себе си ченето му увисна. Ах, Ашот Ашотич, ах, змей такъв!
— Виж, Скориков, ако беше дал имането на държавата…
— Защо пък на държавата?! — подскочи Сенка, все още слисан от вероломството на бижутера.
— Защото среброто е откраднато от държавата. Макар и преди двеста години, но държавата си е същата, Русия. За върнато имане на властите според закона откривателят му получава една трета от стойността. Тоест за петте си пръта щеше да вземеш не две хиляди, а много повече. При това щеше да си честен гражданин, помощник на отечеството.
Сенка понечи да каже, че нещата са поправими, но навреме си прехапа езика. Първо трябваше добре да премисли, после ще дрънка. Кувшинников е граблива птица, веднага ще му измъкне всички подробности.
И без това го гледаше хитро и многозначително.
— Добре — каза. — Ти си помисли къде да занесеш прътите, ако намериш още: дали на този твой печалбар или в хазната. Ако го измислиш по законния начин, аз ще ти подскажа къде и как. Вестниците ще пишат за твоя патриотизъм.