Лесно е да се каже!
— А вие, сенсей, съвсем от нищо ли не се боите? (Така трябваше да го нарича — „сенсей“. Означава „учител“.) — Мислех, че не съществуват такива хора, дето изобщо да нямат страх.
Рядко, казва, но има. Господарят например от нищо не се бои. А аз от едно нещо дори много се боя.
На Сенка му олекна от тези думи.
— От какво? От мъртъвци ли?
Не, казва. Боя се, че господарят или някой добър човек ще ми гласува доверие, а аз няма да го оправдая и ще излъжа доверието му. От собствена глупост или поради независещи от мен обстоятелства. От това ужасно ме е страх. Глупостта както и да е — тя избледнява с годините. Но с обстоятелствата се разпорежда Буцу9.
— Кой? — не разбра Скорик.
Маса посочи с пръст нагоре:
— Буцу.
— Ааа, Исус Христос.
Японецът кимна. Затова, каза, всеки ден Му се моля. Ето така.
Замижа с тесните си очички, долепи длани и загъгна нещо. После преведе: „На Буцу се уповавам, но и аз самият правя всичко възможно.“ Това било тяхна японска молитва.
Сенка се изхили:
— Да бе, японска. Помогни си сам, та да ти помогне и Бог.
После още веднъж заговориха за божествени неща.
В стаята на Сенка беше пълно с мухи. Явно заради трохите — той беше ужасен любител на сладките пирожки с разни пълнежи.
Маса не обичаше мухите. Ловеше ги като котарак с лапа, но никога не ги убиваше — винаги ги носи до прозореца и ги пуска.
Веднъж Скорик го попита:
— Какво толкова им се церемоните, сенсей? Размажете я, и край.
А онзи: не е редно да се убива никое живо същество, ако може да не се убие.
— Дори муха?
Все това е, казва. Душата си е душа. Сега е муха, пък ако има правилно поведение в насекомския си живот, при следващото раждане може и човек да стане. Като теб например.
Сенка се обиди:
— Защо пък като мен? Може да е като вас?
На което Маса му каза: ако се държиш грубо с учителя, ти самият след смъртта си ще станеш муха. Я, вика, отбегни удара. И като му тресна един юмрук в сурата — как ще го отбегне. Чак ушите му запищяха.
Та така се обучаваше на японска мъдрост.
И всеки път накрая чудноватият му учител го питаше едно и също: не искаш ли да предадеш нещо на господаря?
Сенка мигаше и си мълчеше. За какво става дума? За имането ли? Или за нещо друго?
Маса впрочем не му досаждаше. Почака половин минутка, кимне, каже си своето „сайонара“ и си потегля.
Дните летяха бързо. Час по гимнастика, час по граматика, час по аритметика, час по френски, прилагане на наученото във френски ресторант, после разходка из магазините, пак урок с Жорж — по изящни маниери, а после става време за вечеря и практически упражнения. Жорж наричаше „практика“ ходенето на оперета, в танцувални зали, вертепи и други светски места.
Сутрин Сенка откъртваше до късно, после стане, умие се — и ей ти го Маса вече цъфнал. Хайде пак отначало — върти се като грешен дявол.
На два-три пъти вместо практическите упражнения намина при Ташка в Хитровка — по тъмно, разбира се, и не с фрак и редингот, а с предишните си дрехи. Апашорски, както казваше Жорж.
Правеше го така.
Вземаше на Тръбата улегнал трезвен файтонджия непременно с номер, и отиваше с него до „Лубянка“. Там направо във файтона се преобличаше, спуснал гюрука.
След като се превърнеше от ангросист в апаш, оставяше кочияша да го чака. Лошо ще му е — седи си, спи си за по рубла на час. Само че при условие да не мърда от капрата, иначе моментално ще свият дрехите от седалката.
Инатът Ташка не приемаше никакви пари от Сенка. И от шафрантийските си занимания не искаше да се откаже, защото е горда. Кой, казваше, взима пари от мъж просто така, без нищо? Или гадже, или съпруга. Не мога да съм ти гадже, защото сме приятели. За съпруга също не съм съгласна заради френската болест (не че Сенка й беше предлагал женитба — Ташка сама си ги редеше). Колкото ми трябват, ще си напечеля. Ако не ми стигнат за нещо, ще ми помогнеш като приятел.
Но от Сенкините разкази за новия му светски живот и у Ташка пламнаха амбиции, с други думи, събуди се честолюбието й. И тя поиска да направи кариера — от улична „мадмоазелка“ да стане „гимназистка“, още повече че и възрастта й вече подхождаше.
„Гимназистките“ не кръстосват улиците, а сутеньорите им водят клиенти. И работата е много по-лека и доходна в сравнение с уличната.
Преди всичко трябваше да си купи гимназиална рокля с пелеринка, но Ташка имаше заделени пари за целта.