Имаше и позната сводница, сигурна жена, само една трета прибира за себе си от клиентските пари. А клиенти, които харесват гимназистките, дал Господ. И все солидни хора, на години, с пари.
Единствената трудност беше, че и тя като Сенка не беше достатъчно културна, та да води светски разговор. А клиентът трябва да вярва, че има насреща си истинска гимназистка, не преоблечена мадмоазелка.
Затова Ташка също взе да учи разни френски думи и изискани изрази. Съчини история на живота си и я заразказва на Сенка. Още не помнеше добре всички думи, гледаше в листа. Ужким е в четвърти гимназиален клас, инспекторът я е прелъстил, отнел й е девствеността, научил я е на разни номера и сега тя тайно от маман и папа си припечелва с онази работа пари за бонбони и сладки.
Скорик я изслуша и като човек със светски опит й предложи да внесе някои поправки. Особено наблегна на съвета да не вмъква псувни в историята.
Ташка се учуди — тя с хитровската си закваска не умееше да прави разлика между приличните думи и благословиите. Тогава той й написа всички неприлични думи на лист, за да ги запомни. Тя си хвана слепоочията с пръсти и взе да си ги повтаря: На Сенка, свикнал с културни, дори още по-добре казано, цивилизовани разговори, направо му се отщяваше да я слуша.
И освен това Ташка благодарение на предишните му пари си беше купила пудел. Той беше малък, беличък, палав и с изключителен нюх. Още от втория път разпозна Сенка, зарадва му се и заподскача. Различаваше всички цветя на Ташка и на всяко цвете джавкаше по различен начин. Именуваше се Помпоний, в ежедневието просто Помпошка.
Когато Скорик я посети втория път — да й разкаже как се е видял с брат си и да й покаже новия си зъб (и по още една работа, свързана с пари), дружката му го нахока:
— Защо си тук? Не виждаш ли червения мак на прозореца? Да не си забравил какво означава? Нали те учих! Опасност означава! Не идвай в Хитровка, Княза те търси!
Сенка го знаеше, но как да не дойде? Заради светското обучение и особено заради практическите упражнения на Жорж от двете хиляди му остана само четвъртината. За една седмица похарчи хиляда и петстотин, такава катастрофалност му се случи. Спешно трябваше да заздрави финансовия си статут.
Слезе в подземието и го заздрави.
Мислеше да вземе два пръта, но се отказа — един е предостатъчен. Стига е хвърлял пари на вятъра, ще харчи с мярка. Време е да заживее по правилен принцип.
Бижутерът Ашот Ашотич му се зарадва като на близък роднина. Остави папагала да пази магазина и поведе гостенина зад пердето да го почерпи коняк с бисквит. Сенка сдъвка бисквита, отпи глътка коняк по най-културен начин и чак след това показа на бижутера пръта, но не му го даде. Поиска не четиристотин рубли, а хиляда! Дали ще се съгласи, или не?
Самшитов даде хиляда, копче не каза.
Значи в книгата на съдия Кувшинников е написано вярно за истинската цена.
А златарят току му поливаше коняк. Мислеше, че хитровският тъпак ще се напие и ще се раздрънка. Попита го ще има ли още пръти и кога.
Сенка хитро отговори:
— Прътите по хилядарка свършиха, господин Самшитов, запознайте ме с клиента, тогава може и да изскочи някой.
Ашот Ашотич примига с черните си очи, посумтя, но разбра — вече го няма майстора. А моят комисион, пита.
— Както си е редно — двайсет процента.
Онзи забуча. Двайсет са малко, рече. Само аз познавам истинските клиенти, без мен няма как да се свържете с тях. Полагат ми се трийсет и пет процента.
След кратък пазарлък се разбраха за двайсет и пет.
Скорик остави на бижутера адреса, където да му прати вест в случай на нужда, и си тръгна много доволен от себе си.
Самшитов подвикна подире му:
— Ще разчитам на вас, нали, господин Скориков?
И папагалът Левончик дрезгаво заповтаря:
— Господин Скорриков! Господин Скорриков!
Върна се при кочияша, преоблече се прилично, но не се качи на файтона, а тръгна пеша. Щом е решил да харчи по-пестеливо, значи трябва да се стегне. Половин рубла повече не е грандиозен харчлък наистина, но принципът си е принцип.
На ъгъла на „Цветной“ булевард се обърна — нещо май му се привидя.
Гледа — под уличната лампа позната фигура. Проха! От Хитровка ли го е проследил?
Скорик му скочи, хвана го за реверите:
— Върни си ми сахатника, мръсник!
Почти от седмица имаше нов часовник, златен, но това Проха не го засяга. Щом гепиш от свой — отговаряш.
— Много файнски си се докарал, Скорик — изсъска Проха през зъби и отскочи. — А един в мутрата, гнидо, не щеш ли? — и си бръкна в джоба, където винаги — Сенка знаеше — носи свинка, ако не и нещо по-убийствено.
И веднага се чу свирка и тропот. Стражарят се носи да спасява приличния юноша от гамена.