Тя се попритесни, взе да мига. Вие, казва, да не сте привърженик на насилственото преобразуване на обществените институции? Той леко кил на глава и крайчеца на устните кривна на около четири сантиметра встрани — това му беше отговорът.
В парка, когато Жорж взе веселушката си да се повозят с лодка (Сенкината не пожела, каза, че й призлявало от водата), дойде време да действа.
От Скориковата загадъчност госпожицата направо се разпали — плямпа, плямпа, не може да се спре. Насред дълго слово за някакви Прудон и Бакунин той се приведе напред, прегърна сухарката през кокалестите рамене и силно я целуна по устата. Тя само изписка. Опря длани в гърдите му — Сенка понечи да я пусне, да не е някой насилник. Вътрешно се подготви дори да си изкара шамара. С тия ръчунки няма много да му навреди.
Та тя опря длани в ръцете му, но не го отблъсна. Сенка се учуди и продължи с целувките, а с ръце взе да я обарва по ребрата и да й разкопчава копченцата отзад на роклята, може пък да се опомни?
Курсистката замрънка:
— Ах, какво правите, Семьон… Истина ли казва Жорж, че вие… Ах, какво правите!… Че сте пролетарий?
Сенка за по-зверско тихо изръмжа и съвсем се одързости, бръкна под роклята й, където я беше разкопчал. Там госпожицата беше с гол гръб с щръкнали прешлени, по-надолу напипа копринено бельо.
— Луд — задъхано рече курсистката. Очилата й се изкривиха на една страна, очите й бяха премрежени.
Сенка още една-две минути я обарва по ребрата, за да се убеди в правилността на теорията на Маса, и се отдръпна. Много е кокалеста, а и не беше го направил за развлечение, а само за научен опит, културно казано: експеримент.
Когато пътуваха обратно от Соколники, начетената госпожица не гъкна — само зяпаше Сенка, сякаш чакаше нещо, а той изобщо я беше забравил, така се беше потресъл.
Гледай ти какво значи силата на знанието! Науката всичко може да преодолее!
На другия ден в ранно утро зачака Маса пред входа.
Дочака го, замъкна го в стаята си, не го остави дори да си изпие чая.
Примоли му се от душа: научете ме, сенсей, как да спечеля сърцето на една обожавана от мен персона.
Маса не си позволи никаква подигравка със Сенкината емоция. Накара го подробно да обясни каква е тази особа. Скорик му разказа всичко което знаеше за Смъртта и накрая с разтреперан глас попита:
— Какво ще кажете, чичо Маса, невъзможно ли е да прострелям тази лебедица със стрелата на Амура?
Учителят събра ръце на корема си, примляска с устни. Защо да е невъзможно, вика. За истинския кавалер всичко е възможно. И после каза нещо непонятно: „Смерч-сан е жена на Руната.“ Оказа се, че имало жени на Слънцето и жени на Луната, така се раждат на тоя свят. Аз, рече, по̀ обичам жените на Слънцето, но това си е въпрос на вкус. А с жените на Луната като твоята Смърт трябва да се действа така — и обясни на Сенка всичко най-подробно. Господ да го поживи.
Същия ден вечерта Сенка отиде при Смъртта — да си търси щастието.
Потегли не както беше решил по-рано: с бяла папийонка и с букет хризантеми, а се издокара според указанията на Маса.
Облече старата риза, някога замрежена от Смъртта, дори нарочно я разкъса под мишницата. От битака купи износени патъци. На панталоните си, съвсем нови, заши отгоре кръпки.
Погледна се в огледалото — за малко да се просълзи. Съжали само дето вече си беше сложил нов зъб — щърбав щеше да е още по-жалък. Но прецени, че ако не зяе много-много, златният зъб няма да проблясва.
Обаче всичко по него беше чисто, изпрано, отиде и на баня. Маса му каза: „Беднитко, но тиститко, те не обичат мръсни каварери.“
Слезе от файтона на ъгъла на „Солянка“, продължи нагоре по „Яузки“ булевард. Почука силно, но сърцето му думкаше още по-силно.
Смъртта отвори пак, без да пита кой е.
— А — рече, — бързолетът долетя. Отдавна не си се мяркал, влизай.
Май му се зарадва — веднага леко му се отпусна душата.
Помнеше за зъба и много-много не си отваряше устата, а и сенсеят му препоръча без крайна нужда да не дрънка. Трябваше само да гледа чисто, доверчиво и начесто да мига.
Влязоха в стаята, седнаха редом на дивана (това също му се видя добър знак).
На „Неглинни“ му направиха специална прическа „мон анж“: уж е разрошен и перчемът му пада на челото, но пухкаво и трогателно.
— Мислех те — каза Смъртта. — Жив ли си? Гладуваш ли? Не се задържай дълго тук. Да не вземе някой да те издаде на Княза. Тоя звяр ти е бесен.
Точно тук беше моментът да каже подготвения си текст. Сенка я погледна изпод ленения перчем и въздъхна:
— Дойдох да си вземем сбогом. Тъй и тъй лошо ми се пише, ще ме намерят и ще ме бастисат. Нека; не е за мен да участвам в техните душегубства. Това противоречи на принципите ми.