Ами натам — подсказа му вторият, вътрешният Сенка, който се беше оказал по-умен и държелив от първия. Накъдето му рече Княза: под земята. Княза сега вече наистина няма да миряса, докато не унищожи сирака.
Щом е така, ще трябва да се запаси с пари.
Пак влезе в тайното мазе. Взе много, цели пет пръта. Реши да не се пазари с бижутера, ще му ги даде по хилядарка. Нека се радва Ашот Ашотич на късмета си.
Само че Самшитов не можа да се порадва на Сенкината щедрост.
Когато Скорик излезе на „Маросейка“, видя пред бижутерския магазин двама стражари, а вътре — мярна през стъклената витрина — беше пълно с униформени.
На ти сега. Хванали са го с държавното сребро. Явно някой го е издал. А може би съдията Кувшинников се е оказал по-бърз, отколкото изглеждаше. Разучил е кой от нумизматите се е сдобил с яузки прътове — и готово.
Това както и да е, нищо страшно. Сенка не беше давал адреса си на бижутера. А и никой освен него не знае къде е имането.
Ще ми хванете опинците, копои.
Ама не! Нали каза на арменеца за къщата на мадам Борисенко. Ще го издаде дългоносият, всякак ще го издаде.
Реши да не губи време, да не стърчи на опасното място. Хвърли се да търси файтон.
Ще трябва да изчезне от пансиона, докато не са го спипали.
В екзистенцията му се очерта тенденция към влошаване на житейските позиции, с други думи жестоко го беше закъсал: и Княза ще го търси, и полицията, и прътовете няма на кого да продаде, обаче Сенка в момента беше толкова нахъсан, че от нищо не му пукаше.
Кончето тропкаше с копита и люшкаше опашка, насрещният вятър доразрошваше прическата „мон анж“ и животът въпреки всичко беше прекрасен. Сенка се полюшваше на седалката и се чувстваше абсолютно щастлив. Поне за малко, за броени секунди, беше станал любовник на Смъртта, почти истински любовник!
Как Сенка си развърза езика
Същата вечер Скорик си смени адреса. Искаше да се сбогува с Жорж, но онзи беше изчезнал нанякъде. Така че си замина „по английски“, тоест много свински. До файтона го изпрати само мадам Борисенко, прехвърлила част от сърдечното си предразположение към Маса и към учениците му. С уплаха попита:
— Масаил Мицуевич няма ли да идва вече?
— Утре сутринта ще се появи непременно — обеща й Сенка, който още не беше решил дали да уведоми японеца за смяната на местожителството си. — Предайте му, че Семьон Скориков му благодари за грижите и му пожелава всичко най-добро.
За да е възможно по-далеч от Княза, се заби на майната си, чак зад „Пресня“. Отседна в хотел за железопътни служители. Хубаво място: никой никого не познава, човек преспи една нощ и продължава по пътя си.
Същевременно си смени и името за по-голяма конспирация, та съвсем да заличи следите. Първо мислеше да избере нещо обикновено, после реши: като ще се прекръсти, по-добре да си избере нещо звучно, красиво, в тон с новия живот. Записа се в книгата за гости с името Аполон Секандрович Шопенхауер, търговски пътник.
През нощта сънува какво ли не. Ту пламенни и сладострастни сцени — със Смъртта, ту ужаси — как Княза влиза през прозореца с нож в зъбите, а Сенка се е заплел в завивката и не може да избяга от кревата.
Така мина нощта, а на зазоряване го събуди силно чукане на вратата.
Седна, хвана се за сърцето. Помисли, че са го открили Княза и Цайса. Реши да бяга по улука както си е, тоест почти гол, но от коридора се чу гласът на Маса:
— Сенка-кун, бърдзо отоваряй!
Уф! Направо невероятно му олекна. Дори не се замисли как японецът толкова бързо го беше намерил на новото място.
Дръпна резето и в стаята спешно влезе Маса, а подире му (хайде бе!) лично Ераст Петрович. И двамата мрачни и строги.
Маса застана до стената, а господарят му хвана Сенка за раменете, обърна го с лице към прозореца (утринната светлина беше още мъждива) и делово каза:
— Е, Аполон Секандрович, стига сте се правили на д-дръж ми шапката. Нямам повече време да се занимавам със загадъчната ви личност. Разкажете ми всичко: и за убийството на Синюхини, и за убийството на Самшитови. На това трябва да се сложи край!
— Сам… Самшитови? — задави се Скорик. — Аз п-пък мислех… — запелтечи и той — да не беше заразно?
— Облечете се — нареди Ераст Петрович. — Да вървим.
И без да обяснява нищо повече, излезе в коридора.
Докато си слагаше ризата и панталона, Сенка попита сенсея:
— Как ме намерихте?
— Номер на пайтона — кратко отговори онзи и Сенка разбра: мадам Борисенко беше запомнила номера на файтонджията, а онзи е разказал къде е откарал пътника.