На ти конспирация, на ти заличени следи.
— И къде отиваме?
— Да гредаме местопрестъпрение.
О, Господи, защо! Но не посмя да възрази. Тези и насила, за яката ще го измъкнат — вече им знаем номерата, мерси.
През целия път до „Маросейка“ Сенка се чувстваше много нервен и колкото по̀ наближаваха, толкова по-нервно му ставаше. Значи не са арестували Ашот Ашотич? Убили са го? Ераст Петрович каза „Самшитови“ — значи и съпругата му? Кой, грабители ли?
Но какво общо има той, Сенка Скориков?
Пред магазина нямаше полицаи, но на вратата висеше връв с печат, а вътре беше осветено. Наоколо още беше пусто, магазините не бяха отворени, иначе тълпите отдавна да са тук.
Влязоха откъм двора, през задния вход. Там ги чакаше чиновник в син униформен мундир — незабележим кротушко с очилца.
— Много се забавихте — укори той Ераст Петрович. — Нали ви помолих… Телефонирах ви през нощта, а сега е пет и половина. Рискувам…
— Извинете, Сергей Никифорович. Наложи се да издирим важен свидетел.
Макар да бе наречен „важен“, Сенка никак не се зарадва. Какъв свидетел е той?
— Разказвайте — помоли Ераст Петрович чиновника. — Какво се изясни при пръв оглед?
— Заповядайте тук — повика ги очилатият Сергей Никифорович.
Влязоха навътре.
— Тук, в задната част на магазина, бижутерът е имал нещо като канцелария. Жилището е горе. Но престъпникът не се е качвал, всичко е станало тук — той надникна в бележника си. — Докторът смята, че Нина Акоповна Самшитова, на четирийсет и девет години, е била убита първа, ударена е с тежък предмет в слепоочието. Тялото лежеше ето тук.
На пода до вратата беше нарисувана с тебешир човешка фигура, не си приличаше много-много, а отстрани тъмнееше петно. Кръв, досети се Сенка и потръпна.
— Самият Ашот Ашотович, на петдесет и две години, е бил вързан от престъпника на този фотьойл. Както виждате, навсякъде има кръв — на облегалката за глава, за ръце, на пода. И венозна, и артериална, с различна пулсационна сила… Извинете, Ераст Петрович, говоря ви неясно, не съм на „ти“ с медицинската терминология — смути се чиновникът. — Още кога ме ръчкахте да я науча, ама новото началство не държеше и така си останах…
— Няма значение — прекъсна го Ераст Петрович. — Разбрах: преди да го убият, са го изтезавали. С нож ли?
— Вероятно. Или с друг остър предмет.
— Очите?
— Какво „очите“?
— Очите на т-труповете избодени ли са?
— А, говорите за хитровските убийства… — Сергей Никифорович поклати глава. — Не, очите не са избодени, изобщо картината на престъплението е по-различна. Така че се реши това разследване да се отдели в ново производство, без връзка с Хитровския ослепител.
— Хитровски ослепител ли? — сбърчи нос Ераст Петрович. — Що за г-глупаво име! Мислех, че го употребяват само вестникарите.
— Приставът на Трети мясницки участък го измисли, Солнцев. И репортерите го подхванаха, макар, разбира се, от граматическа гледна точка…
— Добре де, по дяволите граматиката — каза Ераст Петрович и се разходи из канцеларията. — Да отидем на втория етаж?
— Няма смисъл. Съвсем очевидно е, че убиецът не се е качвал горе.
— Убиецът ли? Не са убийци, така ли? Установено е, че престъпникът е б-бил сам?
— Най-вероятно. Съседите дадоха показания, че Самшитов никога не е обслужвал, дори не е пускал в магазина повече от един клиент, веднага е заключвал вратата. Много се е страхувал от ограбване, ей къде е Хитровка.
— Следи от г-грабеж?
— Никакви. Дори в магазина нищо не е пипнато, макар че на стъклената витрина има разни джунджурии — не особено ценни впрочем. Казвам ви, всичко е станало в това помещение.
Ераст Петрович поклати глава, върна се в магазина. Чиновникът и Маса подире му. И Сенка също, за да не стои сам в окървавената канцелария.
— А това какво е? — попита Ераст Петрович и посочи кафеза.
В него, отметнал назад качулеста глава, лежеше папагалът Левончик.
Сергей Никифорович сви рамене:
— Папагалите са нервни птици, чувствителни към шума. А тук кой знае какви викове и стонове са били… Не му е издържало сърчицето. Или може да не са го нахранили.
— Вратичката е отворена. А и… Я виж, Маса — Ераст Петрович взе трупчето и го подаде на японеца.
Онзи цъкна с език:
— Извири са му вратрето. Убийство.
— Да, жалко, че експертът не го освидетелства — изхъмка полицаят — явно смяташе, че японецът се шегува, но Сенка знаеше: за сенсея душата е душа, ако ще да е човешка, ако ще да е птича.
— Колко е паднало професионалното ниво на московските криминалисти — промълви тъжно Ераст Петрович. — Преди десет години подобна небрежност би била недопустима.