— С-стига сте се правили на нещастник — каза Ераст Петрович. — Маса ви дава висока оценка. Казва, че не сте жестокосърдечен, че имате буден ум и — най-ценната човешка черта — че се стремите към самоусъвършенстване. Досега, преди това последно престъпление, Маса просто ви е питал дали не искате да споделите с нас тайната си. Той беше сигурен, че рано или късно ще заслужи доверието ви и ще поискате да облекчите пред него душата си. Но сега нямаме повече време за губене. Искам от вас — без никаква деликатност — отговор на два въпроса. Първи: какво търси убиецът? И втори: какво знаете за този човек?
Маса закима: давай, един вид, смело, казвай.
И Сенка си каза всичко като на изповед. И за тестето, и за Цайса, убиеца звяр, и за Смъртта, и как Княза от ревност иска да го унищожи — него, Сенка.
Е, не съвсем всичко, естествено. За имането спомена уклончиво — май имало нещо такова, ама истина ли е, не е ли, той, Скорик не е в течение. То и на изповед човек не си казва съвсем всичко, нали така?
— Значи според вас, Скориков, излиза, че Синюхин е бил убит от този ваш Княз и валето, защото са искали да му измъкнат тайната на имането? — попита Ераст Петрович, след като доизслуша малко несвързания разказ на Сенка. — А при антикваря Княза е отишъл, за да разбере вашия адрес?
— И още как! Проха ме е издал, този плъшок. Видя ме при магазина, нали ви казах! Затова нищо не е ограбено, защото Княза плюе на такива глупости. Той иска мен да докопа.
— А сигурен ли сте, че Княза ви търси само от ревност? — Ераст Петрович сбърчи гладкото си чело, сякаш нещо не разбираше. — Може д-да му трябвате за имането?
На Сенка душата му се сви: досетил се е, за всичко се е досетил хитроумният господин! Сега ще му скочи: казвай къде са скрити сребърните пръти!
За да спечели време, Скорик забърбори:
— Ужасно я ревнува от мен! По-добре да ревнува от Цайса! И той й се навърта. Отпуска й кока, а тя какво му пуска, то е ясно. Но не по курвенски. Какво да прави, кокаинистка, не отговаря за себе си. Това е болест…
— При Яуза в древни времена май е имало монетен двор, където са секли сребърни монети — замислено каза Ераст Петрович, когато Скорик направи пауза да си поеме дъх. — Добре, сега не ме интересува имането. Кажете ми по-добре, Скориков, не можете ли да ме запознаете с тази интригуваща особа, дето е подлудила целия апашорски б-бомонд? Казвала се Смърт, така ли? Какво декадентско име.
На Сенка му олекна.
— Мога да ви запозная. Ами с мен какво ще стане? Няма да ме издадете на Княза, нали?
Как Сенка стана свидетел на кучешка сватба
Ераст Петрович, справедлив човек, не издаде Сенка, не го хвърли на зверовете. Напротив, дори му нареди да си събере багажа и го прибра в жилището си на същия „Ашчеулов переулок“, където на Сенка за зла чест (или може би не беше за зла чест, а точно обратното, кой знае?) му хрумна да открадне от „китайчона“ вързопчето.
Жилището му беше чудновато, не като на другите хора.
В едната стая нямаше никакви мебели, само раирани тюфлеци на пода, и нищо друго. Там стопанинът и Маса правеха реншу, японска гимнастика. Като ги гледаш — пълен ужас. Бият се с ръце и крака, как ли не са се изтрепали още. Маса повика и Сенка — да се пердашат заедно, — но Скорик се уплаши и избяга в кухнята.
Кухнята също е интересна, в нея Маса е началник. Няма никаква печка, нито каца със зеле и краставички. Но пък в ъгъла стои голям железен шкаф, наречен рефрижератор. В него винаги е студено като в ледарник, а по рафтовете има сурова риба. Двамата тукашни обитатели я режат на парчета, пръскат я с кафяв оцет и направо сурова я плюскат с ориз. Дадоха и на Сенка за закуска, но той не се оскверни, хапна само малко ориз. Не пи и чай, защото не беше като истинския, ами някакъв жълт и без никаква захар.
Сложиха го да спи в стаята на сенсея, а там няма никакви легла, само постелки на пода, все едно са в кулаковския нощен приют.
Най-чудноват му се видя кабинетът на господина. Само името му кабинет, иначе по̀ прилича на механична работилница. Рафтове с книги, повечето технически, на други езици; писалището затрупано с листа хартия с непонятни рисунки (наричат се „чертежи“ — сигурно защото са целите в чертички); край стените стърчат железа, пружини, гумени колела и разни други работи. Защото Ераст Петрович е инженер, изучил се е в самата Америка. И презимето му е чуждестранно: господин Неймлес. Сенка умираше да разпита за какво са всички тия чудесии, но тогава, още в първия ден на „Ашчеулов переулок“, нямаше как.
Спаха до късно — след такава нощ. Щом се събудиха, господин Неймлес и Маса заподскачаха по тюфлеците, закряскаха и взеха да се лупат, после ядоха значи от суровата си риба и Сенка поведе Ераст Петрович да го запознае със Смъртта.