Тя иронично се усмихна:
— И как ще я разкриете? Като останалите разкриватели?
— Както стане — отговори той след кратка пауза. — Обаче сте права, ужасно течение.
Извъртя се и тръгна право към Сенка, затвори вратата и дори я заклещи със стол от външната страна. Сенка вече нищо не виждаше и почти не чуваше какво става оттатък в гостната.
А и не желаеше повече да ги слуша. Натъжен се измъкна през прозорчето. Дори, може да се каже, с разбито сърце.
Обзе го пълно разочарование от хората. Ето Ераст Петрович: уж сериозен мъж, важен, а е същият палаш като другите. Ама надут, надут! Кому да вярваш на този свят, кого да уважаваш?
Сега господин Неймлес, естествено, на секундата ще я разкрие. Такава мастия кой ти няма да я разкрие, самоизтезаваше се Сенка. Ох, жени! Евтинярки, предателки. Само една е вярна — Ташка. Макар да е мадмоазелка, но е честна. Или защото е малолетна? Като порасне, сигурно ще стане като тях.
Как Сенка прекали с дроселовата клапа
От разочарование и скръб вървеше накъдето го носят краката и не гледаше наоколо, а се взираше в самия себе си. А глупавите му крака по навик го отнесоха на „Хитровски“ площад, където понастоящем беше по-добре да не се мярка. Ако го видят, ще обадят на Княза и адио, Семьон Трифонич, лека ви пръст.
Щом се усети, го хвана страх. Вдигна си яката на сакото, нахлупи си до очите шапката гарсонетка и бързо закрачи към „Трьохсвятски“, където вече щеше да е съвсем близо до безопасните места.
Изведнъж насреща му Ташка — говорим за вълка… Не сама, а с клиент. На вид продавач. Пиян, червендалест, прегърнал Ташка през раменете, едвам влачи крака.
Ама че загубена горделивка! За три рубли се хаби. И не може да й се обясни, че е срамно и долно — не разбира.
Ами да, от малка само Хитровка знае. И майка й е била уличница, и баба й.
Скорик понечи да я спре, да се здрависат. Тя също го видя, но не кимна и не му се усмихна. Опули страховито очи и сочи косата си. А в нея втъкнато цвете, сигурно нарочно приготвено за случая, червен мак, на езика на растенията — опасност.
За кого опасност, за нея или за него?
Все пак й препречи пътя, отвори уста да попита, а Ташка изсъска:
— Разкарай се оттук, тъпако. Той те издирва.
— Кой?
Продавачът им попречи. Тропна с крак и взе да заплашва:
— Ко стаа? — кресна. — Ти кой си? Таа си е моя мамзелка! Щ’и смачкам фасона!
Ташка го побутна, пошепна:
— Нощес… Нощес ела, има да ти разправям… — и помъкна кавалера си нанякъде.
Сенка хич не одобри това нейно съскане. Ташка не е от тези, дето току-тъй да те сплашват. Явно нещо се е случило. Ще трябва да я посети.
Реши да дочака нощта на булеварда, но после му хрумна по-добра идея.
Щом и без това е тук, в Хитровка, не е лошо да иде в мазето и да се запаси с още сребро. Онези пет пръта бяха прибрани в куфара му, увити в наполеонките. Най-добре да вземе още няколко. Кой знае какъв фатум го чака. Да не се наложи спешно да напусне родна стряха.
Взе още четири пръта. Така му се събират общо девет. Както и да го погледнеш, цял капитал. Ашот Ашотич, царство му небесно на многострадалника, вече го няма, но все ще се намери някой друг посредник вместо него. Грехота е, разбира се, да разсъждава така, ама мъртвите са си мъртви, а животът продължава.
Като се измъкна от мазето с тухлените подпори (на културен език — колони), върна на място камъните, взе по две пръчки във всяка ръка и потегли по тъмното подземие към изхода на „Подколоколни“.
Оставаха му два завоя по коридора, когато се случи нещастието.
Нещо тежко го удари по врата — и то така, че той заби нос в земята, без дори да успее да гъкне. Преди да е разбрал каква е тази напаст, нещо го притисна отгоре — някой му стъпи на гърба с подкован ботуш.
Скорик се замята, мъчеше се да си поеме въздух. От лявата му ръка изхвърчаха прътите, звънливо полетяха по каменните стъпала.
— Аааа!!! — закрещя клетият Сенка, а нечии стоманени пръсти го хванаха за косата и дръпнаха главата му назад — прешлените му изпукаха.
Не от храброст, а само от животински ужас Сенка замахна назад и нагоре с прътите, които стискаше в дясната ръка. Уцели някъде и пак удари с всичка сила. Отново улучи. Нещо там утробно изръмжа като мечка, лапата, вкопчена в косата на Сенка, се отпусна и кракът мръдна от гърба му.
Сенка като пумпал се извъртя встрани, надигна се на четири крака, после се изправи и с вой се понесе в мрака. Налетя на стена, отхвърча в друга посока.