Когато Скорик замига от думите „летящо килимче“ (от Ераст Петрович можеше да се очакват всякакви чудеса, дори вълшебни), господинът се усмихна:
— Не е като онова приказното, разбира се. Така нарекох своя мототрипед, самоходна каляска моя собствена к-конструкция. Ела да го видиш.
В сайванта имаше една каляска с вид на кабриолет с ресори, но само че стеснена отпред и не с четири колела, а с три: предното ниско и по-дебело, двете задни големи. Там, където е предницата на кабриолетите — табло с цифри и едно щръкнало колело, набучено на желязна пръчка, още някакви ръчки и врътки. Седалката беше от шевро, можеше да побере трима. Инженерът показа:
— Отдясно, където е кормилото, е мястото на шофьора. Отляво е на асистента. Шофьорът е нещо като кочияш, само че не кара кон, а управлява д-двигателя. Асистентът е негов помощник. Понякога се налага двамата да въртят кормилото, или трябва да задържи лоста, или просто да размаха флагчето, за да разчисти пътя.
Сенка отначало не разбра, че това чудо се движи само, без кон. В желязна кутия, която била под седалката, според Ераст Петрович (явно опашата лъжа) имало сила колкото на десет коня и затова този същият мототрипед можел да вози по-бързо от най-бързия файтон.
— Скоро вече никой няма да иска да пътува с конна тяга — разказваше господин Неймлес. — Само с такива машинни коли с двигател с вътрешно горене. А конете ще бъдат освободени от тежкия труд и за благодарност, че т-толкова хилядолетия са служили вярно на човечеството, ще ги пуснат да пасат на воля в ливадите. Е, може най-красивите и бързите да се оставят за състезанията и романтични разходки в лунна нощ, а за всички останали ще има освобождение от служба и пенсия.
Чак пенсия надали, помисли си Скорик. Ако вече не трябват, ще отидат като едното нищо за месо и кожа, никой няма да ги храни току-тъй. Но не възрази на инженера, интересно му беше да го слуша.
— Виж, Сеня, идеята за всъдеходен м-мототрипед беше тема на миналогодишната ми дипломна работа в Технологичния институт…
— Значи сте току-що завършил студент, така ли? — учуди се Сенка. Ераст Петрович му се виждаше на доста много години. Може би на трийсет и пет или дори повече — с тези побелели слепоочия.
— Не, изкарах задочен курс за инженер-механик в Бостън. И ето сега дойде време да претворя идеята си в живота, да я изпробвам на п-практика.
— Ами ако не тръгне? — попита Сенка, който се беше загледал в лъскавия меден фенер на предницата.
— Не, колата се движи прекрасно, но не е там работата. Искам да постигна рекорд с моя мототрипед: да стигна от Москва до Париж. Стартът е на двайсет и трети септември, така че времето за подготовка е малко, две седмици и нещо. А задачата ми е трудна, почти невъзможна. Наскоро подобен опит направи барон Фон Либниц, но самовозът му не издържа руските пътища и се развали. А моето „летящо килимче“ ще издържи, защото триколесната конструкция е по-всъдеходна от четириколесната й аз ще го д-докажа. И още нещо, гледай.
Сенка никога не беше виждал Ераст Петрович толкова оживен. Очите му, обикновено студени, спокойни, направо блестяха, бузите му бяха поруменели. Господин Неймлес беше направо неузнаваем.
— Вместо новомодните пневматични гуми, които са удобни за асфалтиран път, но са абсолютно непригодни за нашите ужасни пътища, конструирах лети к-каучукови със стоманена тел.
Скорик понатисна черната гума. Тя беше грапава, еластична, приятна на допир.
— За основа на конструкцията съм използвал трипеда на манхаймския фабрикант Бенц „Патент моторваген“, но „летящото килимче“ е м-много по-съвършено! Новият „Вело“ на хер Бенц е с мощност само три конски сили и зъбната предавка е на задната ос, а при мен, виж, е сложена на шасито и моторът е с обем почти хиляда кубически сантиметра! Това дава възможност да се вдигнат почти трийсет километра в час. А по асфалт д-дори до трийсет и пет! Ако не и четирийсет! Представяш ли си!
Сенка се зарази от вълнението на инженера, той помириса седалката, вдъхна миризмата на кожа и гориво. Наслада!
— Ами как се пътува с това „килимче“?
— Седни тук. А така — с удоволствие заобяснява Ераст Петрович, а Сенка блажено заподскача на пружиниращата седалка. — Сега, сега ще покараш. Това е абсолютно безподобно удоволствие. Само че внимавай, не б-бързай. Сложи си десния крак на педала на съединителя. Натисни с всичка сила. Това е ключът на запалването. Завърти го. Чуваш ли? Искрата възпламенява горивната смес. С ръчките отваряш к-клапаните. Браво. Включи предавката — ето този лост. Сега леко отпусни крака от съединителя и същевременно задействай дроселовата клапа, която…