Сенка пое желязната ръчка за задействане на клапата със звучно име „дроселова“, дръпна я и самоходната кола изведнъж потегли.
— Ааа! — закрещя Скорик от ужас и възторг.
Стомахът му се сви, все едно се спускаше с шейна от заледено възвишение. Трипедът на собствен ход излетя от вратите на сайванта, насреща му бързо се понесе стената на къщата и в следващия миг някаква сила захвърли Сенка върху кормилото. Чу се дрънчене, звън на счупено стъкло — полетът завърши.
Право пред себе си видя червени тухли, по тях пълзеше зелена гъсеница. В ушите си чуваше свистене, гърдите го боляха, но май костите му бяха здрави.
Сенка чу бавни стъпки отзад и видя, че на единия циферблат стъклото се е спукало, а на другия изобщо го няма, и сви глава в раменете си. Бийте ме, Ераст Петрович. Пребийте ме жестоко — и пак ще ми е малко, че съм такъв тъпак.
— … регулира преминаването на г-горивната смес, затова с нея се работи много плавно — продължи обяснението си господин Неймлес, сякаш изобщо не беше прекъсвал. — А ти, Сеня, дръпна много рязко.
Сенка слезе, свел глава. Като видя смачкания фенер, допреди малко толкова красив и лъскав, и изхлипа. Лоша работа, лоша!
— Няма нищо — успокои го инженерът и приклекна. — В автомобилизма п-повредите са най-нормално нещо. Сега ще поправим всичко. Моля те, Сеня, донеси ми сандъчето с инструментите. Ще ми п-помогнеш ли? Двамата лесно ще свалим дашборда10. Да знаеш колко ми липсва помощник.
— Ами сенсеят? — спря се Сенка, който вече се беше запътил към сайванта. — Не помага ли?
— Маса е консерватор и принципен враг на п-прогреса — въздъхна Ераст Петрович и си сложи кожените ръкавици.
Което си беше истина. Заради същия този прогрес инженерът и Маса почти всеки ден се дърлеха.
Например Ераст Петрович прочита в сутрешния вестник за откриването на железопътна линия в Забайкалието и казва: ето, прекрасна новина за жителите на Сибир. Досега губеха по цял месец да стигнат от Иркутск до Чита, а сега ще им трябва само едно денонощие. Значи имат цял месец подарък! Могат да го използват както си искат. Ето, казва, къде е истинският смисъл на прогреса: икономия на време и на ненужно изразходвани сили.
А японецът възразява: не са им подарили един месец живот, а са им го отнели. По-рано вашите Иркутски жители не пътуваха без много важна работа, а сега има да се возят насам-натам. Поне да крачеха, да се катереха по планините и да преплуваха реки. А то — седнат си на меката седалка и захъркат, ето им цялото пътешествие. Порано по време на странстване човек разбираше, че животът е Път, а сега ще си мислят, че животът е меката седалка във вагона. По-рано хората бяха здрави, жилави, а скоро ще станат кекави и тлъсти. Тлъстини — това е този ваш прогрес.
Господин Неймлес чак се разсърди. Изопачаваш, вика. Тлъстини ли? Нека са тлъстини, прекрасно! Между другото, тлъстините са най-ценното за човека, резерв от енергия и сила за случай на затруднено положение. Просто трябва тлъстините да не се трупат на определени места в обществения организъм, а да се разпределят равномерно, нали затова е социалният прогрес, който се нарича „обществена еволюция“.
Маса не се предава. Тлъстините, казва, са телесно образувание, а същината на човека е душата. От прогреса душата трупа тлъстини.
Не, възразява Ераст Петрович. Защо да пренебрегваме тялото? Именно то е животът, а душата, ако изобщо съществува, принадлежи на вечността, тоест на смъртта. Не случайно съществуването се нарича живот. Впрочем и вие, японците, смятате, че душата е не другаде, а именно в корема — „хара“.
На това място се намеси Сенка. Попита къде по-точно е душата на японците — в корема или в мутрата?11 Последно?
Инженерът отначало не разбра въпроса му, а като го схвана, повиши тон и нареди занапред мутрата да не се нарича нито „мутра“, нито „зурла“, нито „сурат“, а „лице“. В краен случай, ако иска да подсили израза, може „физиономия“.
А друг път Ераст Петрович и сенсеят подхванаха спор дали заради прогреса се променят ценностите, или не.
Господин Неймлес настояваше, че се променят — вдига се нивото им най-вече защото човек започва повече да цени себе си, времето си, усилията си, а Маса не беше съгласен. Напротив, било точно обратното: сега от отделния човек и усилията му почти нищо не зависи и поради това ценностите рухват. Когато прогресът върши вместо теб половината работа, може да си изживееш живота, без душата ти да се пробуди и без изобщо да разбереш ценностите.
Скорик ги слушаше, но не можеше да реши чия страна да вземе. От една страна, май Ераст Петрович е прав. Я колко прогрес има в Москва: скоро ще пуснат електрически трамвай, сложиха ярки улични лампи, има вече и кинематограф, а ценностите от ден на ден поскъпват. Яйцата по-рано вървяха на пазара по десет за две копейки, а сега са по три копейки. Файтонджиите взимаха половин рубла от Сухаревка до Замоскворечие, а днес за по-малко от седемдесет-осемдесет копейки не можеш да ги спазариш. Да не говорим за цигарите.