Но пък не може да се каже, че ценностите само поскъпват. От прогреса също има полза. Едно е ръчно направена обувка, друго е фабричната. Първата е и по-скъпа, естествено, затова вече почти ги няма.
Но скоро Сенка разбра, че Ераст Петрович нищо не разбира от ценности.
Изпробваха „летящото килимче“ на „Митна“ улица. Завиват на скорост — Ераст Петрович върти кормилото, Сенка натиска клаксона — и зад ъгъла стадо крави. Какво ти разбират от клаксон? Така че се нахендриха в най-задната.
Тя даже не успя да измучи — направо вирна копитата. Лежи мъртва горката.
Сенка всъщност изобщо не я съжали, а му дожаля за предницата. Току-що бяха сложили нов фенер вместо стария, дето го беше строшил в стената. Между другото, излезе петдесет рубли, няма лабаво.
Докато охкаше и събираше стъкълцата, инженерът плати на говедаря за кравата — познайте колко — сто рубли! Чудо невиждано! За крава, дето струва най-много трийсетачка!
И това нищо не е. Щом говедарят, нагла мутра, тоест физиономия, тури стотачката в каскета си, кравата стана и продължи по пътя си. Няма й нищо — върви си, клати виме.
Скорик, естествено, веднага пипна говедаря: я да повръщаш парите.
А Ераст Петрович:
— Първо, не „я да повръщаш“, а „ако обичате, да върнете“. А второ, няма нужда. Нека са компенсация за нанесените морални щети.
Кому са нанесени морални щети, пита се. На кравата ли?
Този инцидент доведе до важни последици, а от важните последици произтекоха епохални резултати.
Последиците доведе Сенка, а резултатите — Ераст Петрович.
Същия ден Скорик нарисува на хартия желязна скоба — да пази пред фара, та да удрят крави, кози или кучета без никакви вреди за имуществото. А след вечеря подложи на разпит господин Неймлес и японеца какво и на какви цени купуват и на кого колко плащат. Изслуша ги потресен. Ераст Петрович, макар и американски инженер, в най-простите работи беше пълен абдал. За всичко плащаше тройно, колкото му кажеха, и през ум не му минаваше да се пазари. За жилището на „Ашчеулов“ даваше триста рубли! Сенсеят — и той. Освен от Път и жени от нищо друго хабер си няма. Това ми бил камердинер.
Скорик им поналя малко ум в главите — кое колко струва — и те, познавачите на ценностите, го гледаха като ударени с мокър парцал.
Инженерът закима почтително. И тогава се очертаха въпросните резултати.
— Чудесен младеж си ти, Сеня — тържествено заяви Ераст Петрович. — Колко дарби имаш. Твоята идея за противоударна автомобилна скоба е превъзходна. Би трябвало да патентоваме този аксесоар и да го наречем на твое име: примерно „антиударник на Скориков“ или „буфер“ — от английски „buffer“. Ти си роден изобретател. Това първо. Поразен съм и от икономическите ти познания. Ако се съгласиш да ми станеш к-ковчежник, с удоволствие ще ти поверя грижата за разходите ми. Ти си истински финансист. Това второ. И освен това ме смайва техническият ти усет. Така ловко продухваш карбуратора, така бързо сменяш гумите! Виж какво, Семьон Скориков, предлагам ти да поемеш длъжността механик до тръгването ми за Париж. Това трето. Не б-бързай с отговора, помисли.
Късметът, както се знае, идва накуп. Ту нищо-нищичко, черно мрачно небе и нито звездичка, ако щеш — мри. Но пък наизлязат ли звезди — безчет са.
Какъв беше Сенка Скорик допреди съвсем скоро време? Никакъв, торно бръмбарче. А сега е всичко: и любовник на Смъртта (да-да, случи се, не го е сънувал), и богаташ, и изобретател, и ковчежник, и механик. Ето каква кариера направи — не като да е момче за всичко в колодата на Княза.
Счупваше се от работа. Че трябва да отскочи до Ташка, но го е страх, си мислеше само вечер преди да заспи. През деня нямаше време.
Трипедът трябва ли да се лъска и смазва?
По магазини и дюкяни трябва ли да се пазарува?
Чистачът, метачът, готвачката (нае една бабичка да готви човешка храна, стига са яли само сурово) трябва ли да се наглеждат?
Сенсеят покрай Сенкината енергичност съвсем се размързеливи. Ту по цял час жуми приседнал (това на японците им е като молитва — да наблюдават собствената си душа, дето им е в корема). Ту нанякъде зачезне заедно с Ераст Петрович. Ту е на среща. Ту пък се хване да учи Сенка на японски мариз.