Чу се леко изпукване — сигурно Ераст Петрович отлепваше пластира от устата на Ташка.
— Точно така. Пластирът няколко пъти е бил отлепван и залепван. Мъчителят пак и пак е питал за нещо момичето, а то не му е отговаряло.
Надали, каза си Скорик, Ташка е щяла да му мълчи на такъв звяр. Кой знае как му е отговаряла, с най-люти думи. Само че тук, на „Хохловски“, викаш или не, никой няма да ти се притече на помощ.
— А, нещо интересно. Маса, погледни й з-зъбите.
— Браво — каза сенсеят и одобрително цъкна с език. — Ухапара го е за пръста.
— Жалко, че нямаме лаборатория — въздъхна инженерът. — Можеше да анализираме частица от кръвта на престъпника. В московската полиция обаче надали изобщо са чували за методиката на Ландщайнер12… Но все пак трябва някак да приковем вниманието на следователя към този д-детайл…
Двамата с Маса се наведоха над Ташка, а Сенка, за да не стърчи без работа, се разходи из стаята. На прозореца бяха наредени три бели нарциса. Това значеше нещо на езика на цветята. „Аз те обичам“? Или може би „вървете по дяволите всички“? Вече няма кой да му преведе…
— Ех — каза Сенка по-скоро на себе си — като упрек, — трябваше да дойда по-рано, преди да се стъмни. Закъснях от много предпазливост.
Ераст Петрович му хвърли бърз поглед.
— Преди да се стъмни ли? Убийството е извършено поне онзи ден, а най-вероятно преди т-три дни. Така че си закъснял много повече, отколкото си мислиш.
Сигурно. Ето и нарцисите на прозореца доста са повехнали.
А това, дето никой не е разбрал — ами тук е Хитровка. Умре ли някой, така ще си остане, докато съседите не усетят смрад на мърша.
— Ако не е някой умопобъркан, тогава какво е искал от Ташка? — попита Скорик, загледан в мъртвите цветя. — Какво е търсил при нея?
— Не „какво“, а „кого“ — отговори инженерът, като че ли дори леко учуден от въпроса му. — Теб, Сеня. Ти си много необходим на този настойчив господин. А защо — сам си знаеш.
— Ужас! — плесна с ръце Сенка. — Разказах на Ташка за вас и господин Маса. Че живеете на „Ашчеулов переулок“ също й споменах. Ако този престъпник е толкова настойчив, непременно ще научи къде сме се преместили! Ще намери хамалите, дето ни пренесоха багажа, ще разпита… А вече са минали три дни! Трябва да се скатаваме!
— Не „скатаваме“, а „крием“ — строго каза инженерът и свали тънките каучукови ръкавици. — Но никъде няма да бягаме. По две причини. Не ни е страх от твоя д-доброжелател, нека сам ни дойде — още по-добре. Това първо. И освен това имаш много лошо мнение за мадмоазел Ташка. Тя не те е издала, нищо не е казала на палача си. Това второ.
— Откъде знаете, че не ме е издала?
— Не забравяй, че имах честта да се познавам с тази изключителна особа. Тя ти беше истински п-приятел. Освен това, ако беше проговорила, нямаше да е с пластир на устата. Щом не е свален, значи докрай нищо не е издала.
С това времето за дедукция явно изтече, защото лицето на господин Неймлес от съсредоточено и делово стана безкрайно тъжно.
— Жалко за момичето — каза Ераст Петрович и сложи ръка на рамото на Сенка.
Рамото му моментално се разтресе — от само себе си, Сенка нищо не можеше да направи.
А Маса вдигна палето от пода и внимателно го сложи на перваза на прозореца до нарцисите.
— И за кутентето зарко. Биро е храбро. В средвастия дзивот сте се роди самурай.
Но несантименталният инженер му нареди да остави Помпоний обратно на пода — „да не замъгли картината за следователя, дето и без това не е гений“.
Как Сенка дедуктираше
Сенка и Маса седяха безмълвни в кабинета. Гледаха как Ераст Петрович щрака броеницата и се разхожда из стаята. Скорик вече знаеше: трябва да мълчи и да чака какво ще стане.
По едно време инженерът спря насред кабинета, прибра зеления наниз в джоба си и бързо плесна с ръце три пъти, сякаш много се зарадва на нещо.
Но сенсеят допря пръст до устните си: млък, още не е време.
Скоро след това обаче господин Неймлес престана да тъпче килима, седна на мястото си и заговори умислено, сякаш на себе си.
— И така. Извършени са три жестоки убийства: първото и третото в Хитровка, второто на пет минути от Хитровка, но също на територията на Трети мясницки участък на градската полиция. Престъпникът е отнел живота общо на осем души — двама мъже, три жени и три деца, плюс, кой знае защо, на папагал и куче. Всеки път една от жертвите жестоко е изтезавана, за да издаде някакви п-потребни за убиеца сведения. Няма нито улики, нито свидетели. Това са накратко условията в поставената пред нас задача. Какво се търси е ясно. Да се намери изродът и да се предаде в ръцете на правосъдието.