— Ако не модзе дзив, тогава във вид на труп — бързо додаде Маса.
— Ако при задържането п-престъпникът се съпротивлява — тогава, след като сме изчерпали законово допустимите мерки за самоотбрана — на това място инженерът вдигна показалец и многозначително погледна камердинера си, — може би няма да се избегне споменатият от теб изход.
— Само да ми падне този мизерник, ще му отвинтя чутурата.
— Не ч-чутура, а глава. Но така или иначе, първо трябва да го открием — Ераст Петрович погледна участниците в съвещанието. — Имате ли въпроси, преди да преминем от дедукцията към п-практическите стъпки?
Сенка не знаеше какво да попита, а японецът се почеса по коравата щръкнала коса и замислено провлачи:
— Ами… Господзар, засто „убиец“, а не „убийци“?
Ераст Петрович кимна в знак, че въпросът е правомерен.
— На „Хохловски переулок“ ти много убедително ни представи как е действал убиецът. Защо му е съучастник?
— Това не е аргумент — отсече Маса.
— Съгласен. Трябваше да попитам: защо ще му трябва съучастник точно в този случай, щом в предишните убиецът прекрасно се е справял сам? Само един човек е нападнал Сеня в подземието. Това първо — господин Неймлес извади броеницата и прехвърли едно зърно. — В бижутерския магазин също е действал само един човек, същото се установи от полицията. Това второ — щракна второ зърно. — И в ерошенковския нощен приют престъпникът пак се е справил без ничия помощ. Както си спомняш от разказа на Сеня, Синюхин е казал за убиеца „той“. Така ли беше, Семьон?
— Така — спомни си Скорик. — Синюхин го нарече „звяр“.
Малко го досрамя, че тогава не разкри на Ераст Петрович цялата истина — не беше издал за имането.
Инженерът сякаш подслуша угризението му.
— А сега, ако нямате повече въпроси, минаваме към основното: ще направим план на издирвателните мероприятия. И ключовата дума тук ще е — имане.
Скорик трепна и примига, а сенсеят никак не се учуди, дори закима:
— Да-да, имане.
— Поведението на престъпника, всичките му чудовищни деяния престават да изглеждат безсмислени, ако ги нанижем на тази нишка — господин Неймлес съсредоточено загледа броеницата. — Тук се навързва следната логическа последователност. Писар от ерохинския нощен приют намира старинно имане. (Щрак едно зърно.) Бъдещият убиец научава за него. (Втори път — щрак.) Той се опитва да измъкне тайната от Синюхин, но не успява. (Трети път — щрак.) Затова пък преди смъртта си писарушката е разкрил тайната на имането пред нашия Сеня. (Четвърти път — щрак. На това място Сеня потръпна и май дори се беше изчервил, но Ераст Петрович не го и погледна — той говореше така, сякаш и без Сеня знае всичко.) Т-така. Убиецът по някакъв непонятен начин разбира, че Сеня знае за местонахождението на съкровището. (Пети път — щрак.) Тоест непонятен ни е начинът, по който е научил, но знаем откъде. Следата, по която г-господин иманярът открива Сеня, тръгва от бижутерския магазин. (Шести път — щрак.) Предполагам, че Самшитов е разказал на убиеца и за тебе, и къде може да те намери — потвърждението е една визита в пансиона на мадам Борисенко. (Седми път — щрак.)
Сенка се опули — каква визита? Инженерът и японецът се спогледаха и Ераст Петрович каза:
— Да, Сеня, да. Спасило те е само това, че още същата вечер се премести, а след няколко часа ние те взехме при нас. На другия ден м-мадам Борисенко е съобщила на Маса, че през нощта някой е влизал в стаята ти. Отворил си е, нищо не е пипнал и си е отишъл. Не ти го казахме, защото и без това беше доста наплашен.
Сенка подпря с юмрук брадичката си — все едно се е замислил, а всъщност за да не му тракат зъбите. Майко мила, пресвета Богородице, и той е щял да остане там вързан за кревата като Ташка, ако беше пренощувал нея вечер, ако беше решил, че утрото е по-мъдро от вечерта.
— След т-твоето изчезване убиецът за няколко дни губи следата. Но после ти се появяваш в Хитровка и престъпникът веднага го научава — не знам дали случайно или неслучайно. Разбрал е отнякъде, че си влязъл в ерошенковския нощен приют, и те е причакал близо до изхода. Твоята непредпазливост за малко да ти коства живота. (Осми път — щрак.)
— Да, ма лесно няма да се дам — куражлийски рече Скорик. — Искаше да ме убие, обаче аз му се изхлузих и дори го цапнах с пръчка. Има да ме помни.
— Ако е искал да те убие, е щял да те убие. Моментално — сряза го инженерът. — Умее го отлично — ако ще с нож, ако ще с голи ръце. Не, Сеня, ти си му бил нужен жив. Той щеше да те накара да разкриеш местонахождението на имането, пък след това щеше да те убие.
При тези думи Сенка пак си подпря брадичката, но вече с двата юмрука.