Как Сенка четеше чужди писма
В кабинета на Ераст Петрович имаше голямо огледало. Тоест отначало там нямаше никакво огледало, а инженерът разпореди да му се сложи на писалището трикрило огледало, пред което подреди разни кутийки, бурканчета, шишенца — същински фризьорски салон. Впрочем имаше и перуки с най-различно окосмяване и цветове. Когато Сенка попита, един вид, защо са ви тия работи, господин Неймлес отговори загадъчно: откриваме сезона на маскарадите.
Скорик си помисли, че се шегува. Обаче първо нему се наложи да изиграе ролята на маскиран.
Сутринта след дедукцията-проекция Ераст Петрович настани Сенка пред огледалото и взе да се гаври с горкия сирак. Отначало му намаза главата с някаква гадост, от която му отиде цялата коафюра, за която бе платил три рубли. От гнусното мазило косата му вместо приятно златиста стана сплъстена, лепкава, пиргеста и с миши цвят.
Маса, който наблюдаваше издевателството, доволно изцъка и каза:
— Въски тряба.
— Знам и без теб — отговори съсредоточено инженерът, бръкна с пръсти в една стъкленичка и втри в косата на Сенка някакви зрънца или топчета.
— Какво е това?
— Сушени въшки. Просяк не може без такава ф-фауна. Не се безпокой, после ще ги махнем с газ.
На Скорик ченето му увисна. Коварният господин Неймлес се възползва и мацна златния му зъб в цвят на гнило, а после му пъхна в устата някаква бучка, увита в марля, и я нагласи между венеца и бузата. От тази бучка целият му сурат, тоест лице, се разкриви. А Ераст Петрович вече му втриваше в челото, носа и шията някакъв мехлем, от който кожата му доби нездрав и порест вид.
— Уси — подсказа Маса.
— Да не стане прекалено? — поколеба се инженерът, но му бръкна с клечка в ушите.
— Гъдел ме е!
— Май с гнойни уши наистина е по-добре — умислено рече Ераст Петрович. — Минаваме към г-гардероба.
И извади от шкафа такива дрипи, каквито Сенка през живота си не беше носил — дори в най-тежките времена у вуйчо му Зот Ларионич.
Скорик се погледна в тройното огледало, обърна се насам-натам. Което си е вярно, изглеждаше като същински просяк. И най-важното — който и да го види от познатите, изобщо не може да го познае. Само едно го тревожеше.
— Просяците, общо взето, си имат постоянни места. Всичко е разпределено — заобяснява той на Ераст Петрович. — Трябва да се разбера със старейшината им. Ако просто така се появя в притвора, ще ме изпъдят, а и ще ме ступат.
— Ако те пъдят, ето ти това — инженерът му даде гладко топче. — Това е обикновен детски сапун с вкус на ягоди. Прост фокус, но ефективен, научих го от един прочут аферист. Само че, щом ти се запени устата, не забравяй да подбелваш очи.
Отначало все пак го беше страх. Отиде в „Николай Чудотворец“ на „Подкопаевски“, настани се в крайчеца на притвора, за всеки случай отрано подбели очи. Една оплаквачка и един безнос, които се подвизаваха наблизо, недоволно замърмориха: чупката, един вид, не си от наште, без туй събираме грошове, ще дойде Будочник, та ще видиш, и какво ли не.
А когато дойде Будочник и просяците взеха да ковладят пред него новака, Сенка запени уста, затресе рамене и захленчи. Будочник го погледна, пък вика: не виждате ли, проклетници, че наистина е припадничав. Оставете го да изкара някоя копейка, няма да ви искам плата за него. Такъв е Будочник — справедлив. Затуй е изкарал двайсет години в Хитровка.
Просяците го оставиха на мира. Той се поуспокои, върна си подбелените зъркели на място, огледа се. Наистина даваха много малко милостиня, почти само копейки и грошове. По едно време пред него мина Михейка Бухала. Сенка от скука (а и да провери как е маскировката) го хвана за пеша и взе да опява: дай паричка на недъгавия. Бухала не му даде, дори го напсува, но не го позна. Та съвсем му дойде сърце на място.
Когато камбаните забиха за обедната служба и женорята плъпнаха към черквата, иззад ъгъла с „Подколоколни“ се появи Смъртта. Беше се докарала скромно: бяла забрадка, сива рокля — но пак в пресечката все едно грейна слънце.
Зърна просяците, хич не погледна Сенка. Влезе.
Леле, обезпокои се той. Дали не се е престарал Ераст Петрович? Как ще разбере Смъртта на кого да даде бележката?
И когато насъбралите се заизлизаха след службата, нарочно запелтечи гъгниво — за да се сети Смъртта за кого й намеква:
— Д-добри хора! Не се с-сърдете на сирака недъгав, че проси! П-помозите кой както може! Не с-съм оттуканка, никого с-си нямам. Д-дайте хлебец и малко п-парици!
Тя го позагледа и прихна. Значи се е досетила. На всеки просяк даде по монетка. На Сенка също пусна петаче, а с него и сгънато на квадрат листче.