Непреклонно издрънча резето.
Сенка гледаше и не можеше да повярва на очите си. Има Бог, има! Ето го Истинското Чудо за Чутата Молитва!
Услади ли ви се горчицата, красавецо невъзможен?
— Ераст Петрович — попита Скорик с най-угоднически глас, — да дам ли на заден ход?
— Върви по дяволите!!! — кресна инженерът, забравил вечната си учтивост.
А Сенка никак не се обиди.
Как Сенка стана чифутче
Сутринта го събуди Маса. Целият мръсен и вони на пот, а очичките му кървясали, все едно не е спал през нощта, а е товарил тухли.
— Какво става, сенсей? — учуди се Сенка. — От любовна среща ли идвате? При Федора Никитишна ли бяхте или си имате някоя нова?
Уж въпрос като въпрос, за мъжкото самолюбие дори приятен, обаче японецът взе, че се ядоса.
— Къдзето трябва, там съм бир! Ставай, бездерник, стана прадне!
И чак замахна поганецът. А го учи на любезност!
Нататък стана още по-зле. Настани сънения човек на стол, намаза му бузите със сапун.
— Еее! — разкрещя се Сенка, като видя в ръката му бръснач. — Не пипай! Пускам си брада.
— Господар наредир! — кратко отвърна Маса, с лявата ръка обгърна раменете му, за да не се дърпа, а с дясната мигом му обръсна не само петдесет и четирите косъма на брадата, но и мустаците.
Сенка от страх да не го пореже не помръдна. А японецът, докато остъргваше под носа му и последните остатъци от току-що поникналата му мъжка красота, сумтеше: „Много честно. Един се подсмива, друг гръб превива.“ За кого става дума, кой превива гръб, Скорик изобщо не разбра, но хич и не попита. Дори реши, че за подобно безпардонно насилие над себе си никога повече няма да проговори на жълтура изедник. Ще му обяви бойкот като в английския парламент.
Но издевателствата над личността му тепърва започваха. След бръсненето Сенка бе отведен в кабинета на Ераст Петрович. Инженерът не беше там. Вместо него пред тройното огледало седеше стар чифутин с кипа и сако, любуваше се на големия си нос и си решеше веждите, бездруго ужасно космати.
— Обръсна ли го? — попита старецът с гласа на господин Неймлес. — Чудесно. П-почти свърших. Седни тук, Сеня.
Никога не би разпознал Ераст Петрович в този му вид. Дори кожата на шията и ръцете му беше станала бръчкава, жълтеникава, на старчески петна. От възторг Сенка забрави бойкота, хвана сенсея за ръката:
— Ау, страхотно! А мен ме направете циганин, става ли?
— Днес нямаме нужда от цигани — каза инженерът, застана зад гърба на Сенка и взе да му втрива в темето някакво мазило, от което косата му веднага залепна за черепа и ушите му клепнаха. — Да сложим лунички — нареди Ераст Петрович на японеца.
Онзи подаде на господаря малка стъкленица. Няколко плавни втриващи движения — и физиономията на Сенка стана много луничава.
— Перука номер четиринайсет.
Маса подаде нещо като червени кълчища и те върху Сенкината глава се превърнаха в рижа грива, провиснала от слепоочията му на масури. Инженерът го погъделичка с четчица по веждите и миглите — те също станаха червеникави.
— Какво да го правим славянския нос? — замислено попита сам себе си инженер Неймлес. — Наставка? Ами да.
Залепи му лепкав восък, мацна отгоре с телесна на цвят боя, сипна още лунички. Стана нос и половина!
— За какво е всичко това? — весело попита Сенка, докато се любуваше на вида си в огледалото.
— Сега си еврейчето Мотя — отвърна Ераст Петрович и му нахлупи на главата кипа като своята. — Съответното облекло ще ти връчи Маса.
— Не искам да съм чифутче! — възмути се Сенка, който чак сега съобрази, че рижавите масури са чифутски пейси. — Не желая!
— З-защо?
— Не ги харесвам! Мразя им гърбоносите човки — в смисъл лица.
— А какви лица харесваш? — поинтересува се инженерът. — Чипоноси? Тоест, ако е руски човек, само заради това веднага го обожаваш?
— Еми зависи кой е.
— Много правилно — одобри Ераст Петрович и си избърса ръцете. — Обичта трябва да е много избирателна. А омразата — още повече. И във всички случаи не заради носа. Но стига сме д-дискутирали. След един час имаме среща с господин Вампира, най-опасния московски разбойник.
От тези думи Сенка направо се смрази и веднага забрави чифутите.
— А според мен Княза е по-страшен от Вампира — рече небрежно и леко се прозя.
Така пишеше в учебника по светски живот: „Ако темата на разговора ви засяга живо, не трябва да издавате вълнението си. Направете с небрежен тон някаква неутрална забележка по този повод, покажете на събеседниците си, че сте запазили хладнокръвие. Допустима е дори прозявка, но съвсем умерена, разбира се, и непременно прикрита с ръка.“